3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 112/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 225
гр. София, 26.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 112 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. П. П. и В. Д. П. срещу решение № 256 от 14.11.2011 г. по гр. д. № 445/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация В. И. И. и П. И. И. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение № 273 от 02.08.2011 г. по гр. д. № 3/10 г. Районен съд [населено място] е осъдил М. П. и В. П. да предадат на В. И. и П. И. 11/12 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.507.741.4.2. по КК на [населено място], етаж 2 намиращ се в сграда № 4 в поземлен имот с идентификатор 43952.507.741.4.1., заедно със същите идеални части от общите части на сградата. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Съдът е приел от фактическа страна, че ищците са наследници на И. П. И., починал на 23.01.2005 г. С нот. акт № 150 от 27.12.1995 г. П. П. дарила на сина си И. И. 154/615 ид. ч. от УПИ ІІ-741 в кв. 64 по плана на [населено място], заедно с ? ид. ч. от първия и втори етажи на построената в имота къща, западен близнак, маза и съответните идеални части от общите части на сградата, при запазено право на ползване. С договор от 28.07.1999 г. съсобствениците В. Я. и И. И. разпределили ползването на имота, като И. И. получил ползването на втори етаж от двуетажната жилищна сграда, западен близнак, северозападно мазе, а В. Я. – първи етаж и югозападно мазе. С влязло на 23.03.2011 г. в сила решение било признато за установено по отношение на В. И. и П. И., че М. П. е собственик на 13/595 ид. ч. от дворното място и на 1/12 ид. ч. от къщата. Разпитана като свидетел дарителката П. П. заявила че живее в северозападната маза, а ответниците ползвали целия втори етаж, като не допускали ищците, което не се оспорва от касаторите. При тези факти съдът приел че искът законосъобразно е уважен, тъй като ищците имат право на собственост на 11/12 ид. ч. от втория етаж който се владеел изцяло от ответниците. Изложил е съображения, че договорът за доброволна делба от 2009 г. е неотносим към спора, тъй като още през 1999 г. съсобствениците В. Я. и И. И. разпределили ползването на съсобствената сграда. Не бил доказан и факта, че освен ищците имало и други съсобственици на етажа.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси дали е надлежно упражнено право на иск тогава, когато в исковата молба не се съдържа ЕГН на ищците и тя се подава от пълномощник с общо пълномощно и допустимо ли е съдът да указва на ищеца да съобрази защитната си позиция с влязлото в сила решение и дали това не е нарушение на принципа на служебното начало. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В цитираната т. 4 тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК ВКС се разглежда въпроса какви следва да бъдат действията на въззивния съд когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред съда. В решение № 363 от 25.10.2011 г. по гр. д. № 887/10 г. на ВКС ІV ГО също е разгледан въпрос за нередовност на исковата молба която е неподписана. В. решение не противоречи на посочената съдебна практика, тъй като не се е произнесъл по нередовна искова молба. Действително, тя не съдържа ЕГН, но ищците са руски граждани и изискването не се отнася за тях. По въпроса за нередовността на исковата молба, във връзка с пълномощното на процесуалния представител въззивният съд е изложил подробни съображения, че констатираната нередовност е отстранена.
В. решение не противоречи и на приетото в решение № 429 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1151/09 г. на ВКС І ГО според което съдът не може да дава указания на страните относно защитната им позиция, защото това противоречи на принципа на състезателното начало в гражданския процес. В случая първоинстанционният съд не е дал указания на ищеца каква трябва да бъде защитната му позиция, а му е указал да уточни обема на претенцията си, с оглед представеното влязло в сила съдебно решение, затова като е прието че не е нарушено състезателното начало, въззивното решение не е в противоречие с цитираната съдебна практика. Още повече, че съгласно чл. 145 ал. 2 ГПК съдът е длъжен да укаже на страните да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях.
В изложението са формулирани са и въпроси допустимо ли е изменение на иска от пълномощник който се легитимира с пълномощно в което липсват всички реквизити и допустимо ли е въпрос обсъден в мотивите на влязло в сила решение по чл. 124 ГПК да бъдат пререшавани в мотивите на решение по чл. 108 ЗС. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. В случая касаторът не формулира конкретен въпрос, обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, а поставя теоретични въпроси. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменението в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото когато законът е непълен, неясен или противоречив, за да се създаде съдебна практика по прилагането или тя да бъде осъвременена. Разрешените от съда въпроси, нямат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. К. не е обосновал тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по тези въпроси. Доколкото не е формулиран материалноправен въпрос, не е налице основание да се приеме наличие на хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Затова въпросите не са основание за допускане на обжалването по смисъла на чл. 280 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 256 от 14.11.2011 г. по гр. д. № 445/11 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: