О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 27.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 3678 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България и В. Г. Н. срещу решение № 1288 от 23.5.2018 г., постановено по гр.д. № 3936 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Г.О., 2 състав, с което е потвърдено решение № 166 от 31.05.2017 г. по гр. д. № 175 по описа за 2017 г. на Врачанския окръжен съд в частите, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Г. Н. 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и искът над този размер до 35 000 лв. е отхвърлен.
Страните обжалват решението в неизгодните за тях части с твърдението, че е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Прокуратурата на Република България твърди, че касационно обжалване следва да се допусне на основание т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Според касатора по този въпрос е налице противоречие между въззивното решение и т. II на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., както и на цитирани решения на ВКС. Прокуратурата на Република България смята, че въззивното решение не е съобразено също с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
В. Г. Н. също счита, че въззивното решение в обжалваните от него части противоречи на практиката на ВКС по въпросите за определяне на размера на неимуществените вреди по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД и относно процесуалното задължение на съда да обсъди конкретните факти и обстоятелства, които са от значение за размера на обезщетението.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Прокуратурата на Република България е повдигнала на 31.08.2012 г. срещу В. Г. Н. обвинение в престъпление по чл.311, ал.1 от НК, което се състои в съставяне на официални документи с невярно съдържание в качеството му на длъжностно лице-главен специалист по ремонт, транспортна инфраструктура и инвеститорски контрол в община Козлодуй. С влязла в сила на 26.02.2015 г. присъда В. Н. е бил оправдан, след което е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за причинените му от незаконно воденото наказателно производство неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. Врачанският окръжен съд е уважил иска за 10 000 лв. и го е отхвърлил за разликата до 50 000 лв., а Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Въззивният съд е изложил свои собствени съображения по съществото на спора, поради което въззивното решение не противоречи на указанията, дадени в т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Обжалваното решение съдържа достатъчна обосновка на причинно-следствената връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените неимуществени вреди, затова съответства на дадените в т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.4.2005 г. на ОСГК указания относно установяването на тази връзка. Ето защо по тези въпроси на Прокуратурата касационно обжалване не следва да се допуска.
При определяне размера на обезщетението на 10 000 лв. Софийският градски съд е съобразил, че спрямо ищеца не е била взета мярка за неотклонение и че той не е загубил работата си в резултат от наказателното производство. Съдът обаче не е взел предвид доводите на Прокуратурата, че повдигнатото обвинение не е за тежко умишлено престъпление и наказателното производство е приключило в разумен срок. Освен това въззивният съд не е съобразил, че стресът и психическото напрежение, породени от наказателното производство, не са имали траен характер и не надвишават обичайните за такива случаи вредоносни последици. Пропускът да се прецени тежестта на обвинението противоречи на т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, а неточната оценка на другите фактори не съответства на т.ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Ето защо решението на Софийския градски съд трябва да бъде допуснато до касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата на Република България на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв.
Въззивният съд не е пренебрегнал нито един от конкретните и доказани по делото факти, които могат да обусловят по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. В цитираната от ищеца практика на ВКС обезщетенията за неимуществени вреди надвишават присъдената му сума, тъй като касаят професионално злепоставяне, каквото в случая не е установено. Ето защо в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 10 000 лв. до 35 000 лв. решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разликите в размера на обезщетението, присъдено по настоящото дело и обезщетенията, определени с посочените от страните решения на ВКС се дължат на конкретната фактическа обстановка, установена за всеки един случай поотделно. Не се констатират принципни несъответствия между тези решения и постановеното въззивно решение по повдигнатите от страните въпроси, затова не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие на въззивното решение с някои от тези решения.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1288 от 23.5.2018 г., постановено по гр.д. № 3936 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Г.О., 2 състав, с което е потвърдено решение № 166 от 31.05.2017 г. по гр. д. № 175 по описа за 2017 г. на Врачанския окръжен съд В ЧАСТТА, С КОЯТО Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Г. Н. 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1288 от 23.5.2018 г., постановено по гр.д. № 3936 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Г.О., 2 състав, с което е потвърдено решение № 166 от 31.05.2017 г. по гр. д. № 175 по описа за 2017 г. на Врачанския окръжен съд В ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлен искът на В. Г. Н. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ над 10 000 лв. до размера от 35 000 лв.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: