O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 28.05.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2990 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1290/19.02.2014 год. на П. К. А. и Р. К. Н. , и двамата от [населено място] чрез адв. В. В. – САК срещу въззивно Решение от 27.12.2013 година, постановено по гр. възз.д. Nо 172/ 2013 година на ОС – Враца.
С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение от 13.07.2012 година по гр.д. Nо 450/2006 година по описа на РС- Бяла Слатина по извършване на съдебна делба по реда на чл. 292 ГПК/ отм./ на допуснатите до делба земеделски земи и приемайки, че делбата следва да бъде извършена „по колена“ и по реда на чл. 289 ГПК / отм./ е постановил ново решение , с което , след съставянето на 4 равни дяла, е обявил за окончателен съставения проект за разделителен протокол.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е нищожно, съставлява нерапознаваем съдебен акт , тъй като липсва надлежно волеизявление на съдебния състав, основания за „обезсилване‘ по см. на чл. 281 т.1 ГПК.
С изложение към касационната жалба се иска да се допусне обжалване чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с довод , че обжалваното решение е нищожно и като такова подлежи на касационно обжалване съгласно т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , както и за да се даде отговор на въпросите : следва ли решението да съдържа задължителните реквизити по чл. 236 ГПК и следва ли крайният съдебен акт да бъде ясен разбираем с оглед изясняване волята на постановилия го съдебен състав?
С касационната жалба защитата на касаторите прави искане за спиране на делото на основание чл. 229 ал.1 т.5 ГПК поради разкрити престъпни обстоятелства свързани спора.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните за характера на заявения иск- съдебна делба , втора фаза с пазарна цена на делбената маса над 5000 лв. и данните за спазения срок по чл. 283 ГПК.
Безспорно с разясненията на т.1 на ТР Nо 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС относно основанията за касационно обжалване се прие, че в етапа на селекцията ВКС констатира , че поставените правни въпроси касаят нищожността на атакувания съдебен акт или процесуалната му недопустимост, касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Въпреки наведените доводи в тази насока, настоящият съдебен състав намира , че исканото касационно обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не може да се приеме , че поставените с изложението към касационната жалба правни въпроси : следва ли решението да съдържа задължителните реквизити по чл. 236 ГПК и следва ли крайният съдебен акт да бъде ясен разбираем с оглед изясняване волята на постановилия го съдебен състав , макар и да имат отчасти отношение към проблема с нищожността на съдебния акт от гл.т. на валидно изразена в установената от закона писмена форма властническо волеизявление на компетентния съд и разпознаваемостта му като такова, сочат на нищожен съдебен акт.
Обжалваното решение е постановено на основание чл. 289 ГПК/ отм./, С решението е приложен един от установените в закона способи по извършване на делбата , след като е прието, че е налице хипотеза при която останалите способи за ликвидиране на съсобствеността/ чл. 288 ал.1 ГПК / отм./ чл. 288 ал. 2 или 3 ГПК / отм./ и чл. 292 ГПК / отм./ на имотите / движили или недвижими/, допуснати до съдебна делба с влязлото в сила решение по допускане на делбата, са неприложими , тъй като делбата на сънаследствените земеделски имоти следва да се извърши ‚по колена“ , т.е. чрез обособяването на дялове в натура за наследниците на всяко едно от децата на наследодателя. Според избраният способ за извършване на делбата въпросът за спазените изискванията на ГПК относно реквизитите на съдебното решение по чл. 236 ГПК следва да се съобрази с предметната рамка на втората фаза на делбения процес, установен като особено исково производство и се доводите за неспазването им /като основание за нищожност на съдебния акт /се тълкуват в контекста на този способ за ликвидиране на съсобствеността
Втората фаза на делба приключва с решение по извършването, което решение има конститутивно действие. Решението във втората фаза на делбения процес се извършва в параметрите на решението по допускане – от гл.т. на обектите на правото на собственост, лица -съсобственици и техните права съсобствеността .С решението по чл. 289 ГПК / отм. се определят само дяловете, обособени от спорната съсобственост, а в последяващия етап- тегленето на жребий ще се определи кои от наследниците в съответното коляно ще получат съответния дел и дали с оглед стойността на този дял ще има и стойностно уравнение.В тази смисъл не може да се поддържа теза, че решението на въззивния съд не е постановено в рамката на закона , съставлява „неразбираем‘ съдебен акт и като такова е нищожно.
След като с изложението на касационната жалба не са изведени други въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК ,извън тези в рамките на доводите за нищожност на съдебното решение , то не може да се приеме , че са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. С касационната жалба , направеното искане за допускане на касационното обжалване е заявено без да са съобразени основните изисквания на законодателя , нито дадените задължителни указания по приложение разпоредбите на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. Липсата на конкретно формулиран материално-правен или процесуално-правен въпрос пряко обусловил изхода на спора, посочването как този въпрос е разрешен по делото и дали това разрешение е в противоречие със задължителната /т.1/ или незадължителна съдебна практика на ВС/ВКС – т.2 , или поради липса на съдебна практика следва да има произнасяне от касационния съд с оглед на установяване еднаквото и точно прилагане ма материалния или процесуален закон – т.3 , не предпоставя възможността касационния съд да извърши дейността си по селекция.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1290/19.02.2014 год., заявена от П. К. А. и Р. К. Н. , и двамата от [населено място] чрез адв. В. В. – САК срещу въззивно Решение от 27.12.2013 година, постановено по гр. възз.д. Nо 172/ 2013 година на ОС – Враца по извършване на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :