О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
гр. София, 30.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 3951/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Н. Г. и Н. И. Г., чрез адвокат Ц. И. – Й., срещу определение № 3867/10.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4044/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 18.04.2018 г. по гр.д. № 7429/2016 г. на Софийски градски съд. С последното е оставено без уважение искане от настоящите жалбоподатели за възстановяване на пропуснат срок за обжалване на протоколно определение от 29.01.2018 г. за прекратяване на първоинстанционното дело.
В жалбата се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се моли за неговата отмяна.
Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: „Представлява ли липсата на достъп до правна помощ основателна причина за неизпълнение на дадени указания от съда в съответно определения срок?“ Поддържат противоречие на въззивния акт с определение № 4/2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 532/2010 г., I г. о., според което липсата на адекватна правна помощ е уважителна причина за удължаване на срока за изпълняване на изискванията за привеждане на исковата молба в съответствие с чл. 129 ГПК. Твърди се и наличие основанието по чл.280,ал.2 ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответните страни по жалбата, подаден чрез адвокат А. З.. Изложени са съображения за недопустимост на касационното обжалване, а по същество за неоснователност на касационната жалба.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че с определение от 29.01.2018г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл.299 ГПК. Едноседмичният срок за обжалване за ищците /на молители/ е изтекъл на 05.02.2018г. и от тях не е подадена частна жалба.Те са подали искане на 14.02.2018г. за възстановяване на срока за обжалване като не са посочили релевантни особени и непредвидени обстоятелства. Впоследствие на 23.03.2018г. са уведомили съда за оттегляне пълномощията на процесуалния си представител адвокат З.. Според практиката на ВКС „особени непредвидени обстоятелства“ по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК са тези с изключителен и изненадващ характер, настъпили в течение на срока и обективно възпрепятстващи страната да извърши съответното процесуално действие.
Повдигнатият въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване, тъй като не е обусловил изхода на делото. Същият е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд. За да приеме, че не са налице предпоставките на 64,ал.2 ГПК, въззивният съд е приел, че твърдяните противоречия във вътрешните отношения между доверител и довереник, възникнали след постановяване на прекратителното първоинстанционно определение, доколкото засягат техни вътрешни отношения, не са особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, попречило на молителите да предприемат дължимото процесуално действие. Освен това съдът е бил уведомен за оттеглянето на пълномощията едва с „уведомително писмо“ от 23.03.2019г.
С оглед изложеното не се констатира общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В допълнение следва да се посочи, че приетото от въззивния съд е в съответствие с утвърдената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК. Според нея на възстановяване подлежат установените от закона срокове, пропуснати поради доказано наличие на непредвидени и непреодолими обстоятелства преди момента на изтичането им. Възникването на непреодолими и непредвидими обстоятелства след изтичане на тези срокове е правно ирелевантно за възстановяването им по реда на чл. 64 ГПК. Цитираното от жалбоподателите определение № 4/2011 г. по ч.гр.д. № 532/2010 г., I г. о., ВКС, е неотносимо към настоящия случай, тъй като касае хипотеза на болестно състояние на пълномощник на страна по делото като уважителна причина за удължаване на законните срокове.
Не се констатира и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В конкретния случай не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидната неправилност на обжалваното определение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Липсват и съмнения определението да е нищожно или недопустимо, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3867/10.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4044/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: