О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София,08.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1825/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. К. И. от с. Ш., община К. чрез адвокат Г. А. против въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд от 16.07.2009 г. по гр. д. № 431/2009 г.
С обжалваното решение е отменено решение № 244/12.05.2009 г. по гр. д. № 1092/2008 г. на Кюстендилски районен съд в осъдителната му част по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и присъдените на ищеца деловодни разноски 108.98 лв. и е постановено друго решение, с което е отхвърлен иска на В. К. И. против РИОКОЗ-Кюстендил за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск- 213 дни за периода от 18.01.2001 г. до 2.10.2007 г. за сумата 2975.61 лв. ведно със законна лихва от 21.07.2008 г. Потвърдено е решението в отхвърлителната част на иска по чл. 222, ал. 3 КТ за сумата 558.80 лв.
С жалбата са заявени доводи за неправилност на въззивното решение. Според касатора решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради превратно тълкуване на хипотезите на чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
С определение на Кюстендилски окръжен съд касационната жалбае оставена без движение с указания до касатора за представяне на изложение по допускането на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК.
В изпълнение на указанията на въззивния съд от процесуалния представител на касатора е представена уточнителна молба, с която е посочено, че по иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ въззивното решение противоречи на съдебната практика-основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ-основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Приложено е Р. № 1501/3.10.2005 г. по гр. д. № 1044/2003 г., ВКС, ІІІ г. о.
За ответника по касация РИОКОЗ-Кюстендил жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от мл. Юрисконсулт П. С. В подкрепа на изразеното становище са приложени съдебни решения на ВКС, СГС и СРС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК жалбата е процесуално недопустима в частта, с която предмет на касационно обжалване е постановеното въззивно решение по иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, с което е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение по този иск в размер на сумата 558.80 лв. Обжалваемият интерес на касатора по иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ е за сума с размер под 1000 лв. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане и касационното производство-прекрати.
При преценка за допустимост на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е отхвърлил като неоснователен иска за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно основание чл. 224, ал.1 КТ. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 354, т. 1 КТ на ищеца се признава за трудов стаж времето, през което не е съществувало трудово правоотношение от датата на дисциплинарното му уволнение /18.01.2001 г./ до датата на възстановяването му на длъжността, поради признаване на уволнението за незаконно /2.10.2007 г./. През този период той не е работил реално, поради което няма право на обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменение в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая с приложената към жалбата уточнителна молба относно допустимостта на касационното обжалване не е посочен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос. Твърдението на касатора, че е необходимо да бъде приложена точно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ и изложените в тази връзка съображения по съществото си съставляват оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон-касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Независимо от това по прилагането на разпоредбата на чл.224, ал. 1 КТ в конкретната хипотеза практиката на съдилищата е последователна и въззивното решение е постановено в съответствие с тази съдебна практика. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се дължи пропорционално на реално отработеното от работника или служителя работно време за реално положен труд.
По изложените съображения въззивното решение по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ не следва да се допусне до касационно разглеждане.
Предвид изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски по делото в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилски окръжен съд, гражданска колегия от 16.07.2009 г., постановено по гр. д. № 431/2009 г. в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 224, ал.1 КТ по касационна жалба от В. К. И. от с. Ш., община К. чрез адвокат Г. А.
ОСЪЖДА В. К. И. да заплати на РИОКОЗ-Кюстендил, кв. „Р”, ул. „Т” за разноски по делото сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. К. И. против въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Кюстендилски районен съд № 244/12.05.2009 г. по гр. д. № 1092/2008 г. в отхвърлената част на иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за сумата 558.80 лв.
Определението, с което е оставена без разглеждане касационната жалба подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: