3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
гр. София, 09.04.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1054 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Р.-Ф.”Э Е., срещу разпореждане № 58 от 15.01.2015г. по в. гр. д. № 222/2014г. на Окръжен съд – Смолян за връщане на касационната му жалба срещу решение от 07.10.2014г. по същото дело.
Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост, съответно неправилност на обжалвания съдебен акт и моли да бъде отменен. Твърди се, че въззивният съд не е компетентен да се произнесе по въпроса за допустимостта на касационната жалба, което произтича от липсата на функционална компетентност да разгледа и да се произнесе по съществото на подадената касационна жалба срещу въззивното решение. Неправилността на разпореждането се извежда от вида на делото, по което е постановено решението, като се поддържа, че то е гражданско и доколкото цената на иска от 9000 лева е над 5000лева, на основание чл.280, ал.2 ГПК, касационната жалба е допустима.
Ответникът, Ти Е. Си-Х.” Е., моли да се остави без уважение частната жалба, като се позовава на правомощията на въззивната инстанция по ч;л.286, ал.1, т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Окръжният съд е върнал касационна жалба като е приел, че постановеното по делото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на иска е под 5000 лева.
Обжалваното разпореждане е допустимо и правилно.
Въззивният съд е постановил обжалвания акт в съответствие с правомощията, дадени му изрично с разпоредба на чл.286, ал.1, т.3 ГПК, съгласно която касационната жалба се връща от въззивния съд, ако въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, поради което оплакването за недопустимост на обжалвания акт е неоснователно.
Извършената от въззивния съд преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие, както с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК, така и с трайната практика на ВКС относно понятието „търговско дело” по см. на чл.280, ал.2 ГПК и чл.218а, ал.1 ГПК /отм./. „Търговско дело” е понятие по – широко от „търговски спор” по см. на чл.365 на ГПК и от дело, по което се търси изпълнение на задължение по търговска сделка. Понятието търговско дело по см. на чл.280, ал.2 ГПК не се отъждествява с „търговски спор” по см. на глава X. от ГПК, което е видно не само от различната терминология, използвана от законодателя, но и от обстоятелството, че на основание чл.104, ал.1 т.4 ГПК и чл.365, ал.1 ГПК, търговски дела с цена на иска до 25 000 лева вкл. се разглеждат като първа инстанция от районния съд не по реда на търговските спорове, а по общия исков ред, с оглед приложимостта на разпоредбите на глава X. ГПК единствено по отношение на дела, разглеждани от окръжен съд. Фактът, че търговските дела, родово подсъдни на районен съд, не са дела, разглеждане по реда на търговски спорове по см. на глава X. ГПК, категорично сочи за липсата на идентичност между понятията „търговско дело” и „търговски спор”.
Да се приеме за вярно твърдението, че само търговските спорове са търговски дела, означава да се приеме, че на касационен контрол подлежат всички актове, постановени по търговски дела, тъй като споровете по глава X. ГПК са винаги с цена на иска /над 25 000 лева/ по-голяма от предвидената в чл.280, ал.2 ГПК цена на иска от 10 000 лева като критерий за ограничаване на допустимостта на касационния контрол. Подобно тълкуване обезсмисля разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК по отношение на търговските дела и я изпразва от съдържание. Ето защо, неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че делото е гражданско, а не търговско, тъй като искът е разгледан по общия исков ред за разглеждане на граждански спорове, а не по реда на особеното исково производство по търговски спорове. Процесуалният ред, по който се разглежда материалноправния спор /общ или по реда на особеното производство по търговски спорове/ не е установен от закона критерий за деление на делата на граждански и търговски.
В настоящия случай предмет на делото е заплащане на наемна цена от 9000 лева. Правилно окръжният съд е приложил разпоредбите на чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ при определяне на договора за наем като субективна търговска сделка, доколкото същата е сключена във връзка със занятието на страните по спора -търговски дружества /търговци по см. на чл.1, ал.2 ТЗ/, като презумпцията по чл.286, ал.3 ТЗ не е оборена.
Предвид горното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на иска до 10 000 лева вкл., поради което в съответствие с чл.280, ал.2 ГПК окръжния съд е приел, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
С оглед изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди, като допустимо и правилно
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 58 от 15.01.2015г. по в. гр. д. № 222/2014г. на Окръжен съд – Смолян.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.