– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 225
гр. София 09.05.2016 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 16.12.2015 (шестнадесети декември две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 6090 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 217, ал. 1 във връзка с чл. 213, б. „б“ и чл. 185 от ГПК (отм.), всичките във връзка с § 2, ал. 1 от ПЗРГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 8743/25.06.2015 година, подадена от Н. Н. Д. и Ц. Н. С., срещу протоколно определение от 18.06.2015 година на Софийски апелативен съд гражданско отделение, 1-ви състав, постановено по гр. д. № 4749/2014 година.
С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е спрял производството по делото, на основание чл. 182, ал. 1, б. „г“ от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 1 от ПЗРГПК, до приключване с влязло в сила решение на производството по гр. д. № 3804/2015 година по описа на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-1 съдебен състав. В частната жалба се излагат твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и делото да се върне на Софийския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба В. К. А. е подал отговор на същата с вх. № 14 077/29.10.2015 година, с който е изразил становище, че тя е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да се остави в сила.
Н. Н. Д. Ц. Н. С. са били уведомени за обжалваното определение 18.06.2015 година, а подадената от тях срещу същото частна жалба е с вх. № 8743/25.06.2015 година. Предвид на това е спазен установения в разпоредбата на чл. 214, ал. 1 от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 1 от ПЗРГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересовани страни и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 198 и чл. 199 във връзка с чл. 214, ал. 2 от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 1 от ПЗРГПК. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Производството по гр. д. № 4749/2014 година по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 1-ви състав е било образувано по повод на въззивна жалба с вх. № 92 023/28.02.2014 година, подадена от В. К. А., срещу решение № 4637/26.06.2014 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во отделение, 6-ти състав, постановено по гр. д. № 4140/2006 година. С това решение е отхвърлен предявеният от В. К. А. срещу Н. Н. Д. и Ц. Н. С. иск, с правно основание чл. 72 от ЗС, за заплащане на сумата от 20 500.00 лева представляващи стойността на извършени в апартамент № 7, намиращ се в [населено място], [улица], подобрения и за признаване на правото му на задържане на апартамента до заплащане на подобренията.
Искането за спиране на производството по гр. д. № 4749/2014 година по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 1-ви състав е направено от В. К. А.. Същият е представил доказателства, че е предявил срещу А. И. Б., Д. П. Б., Н. Н. Д. и Ц. Н. С. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на правото му на собственост върху апартамента. Въз основа на този иск е било образувано производството по гр. д. № 3804/2015 година по описа на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-1 съдебен състав като по него А. твърди, че е придобил правото на собственост върху апартамента на основание давностно владение и изтекла на 20.03.3015 година придобивна давност. Същият е заявил, че поддържа иска по чл. 72 от ЗС като евентуален такъв, поради което същият трябвало да се разгледа след приключването на производството по гр. д. № 3804/2015 година по описа на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-1 съдебен състав с влязъл в сила съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 182, ал. 1, б. „г“ от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 1 от ПЗРГПК производството по делото се спира когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск. Затова производството, по повод на което се постановява спирането трябва да е преюдициално и да обуславя решението по спряното производство. Тази възможност за спиране е в пряка връзка с разпоредбата на чл. 188, ал. 3 от ГПК (отм.), задължаваща съда да взема предвид и настъпилите след предявяване на иска факти и обстоятелства, които са от значение за спорното право, каквото обстоятелство ще е и влязлото в сила съдебно решение по спорно преюдициално правоотношение. За да може да бъде взето предвид същото обаче спорното правоотношение трябва да е надлежно въведено в обусловеното от него производство. Не може да се счита за токова твърдението на В. К. А., че е придобил правото на собственост върху апартамента, в който са извършени спорните подобрения след предявяването на иска по чл. 72 от ЗС. Уважаването на иса по чл. 72 от ЗС предпоставя, че ищецът по него има качеството на владелец на имота, а не на негов собственик Поради това ищецът по такъв иск няма правен интерес да твърди, че е придобил правото на собственост, след предявяването на иска, съответно да иска спирането на производството по него на основание чл. 182, ал. 1, б. „г“ от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 1 от ПЗРГПК до разрешаването на спора по това твърдение. Още повече, че обстоятелството дали подобрителят е собственик на имота, върху който са извършени подобренията е извън правопораждащите вземането по чл. 72 от ЗС факти, поради което и не се явява обуславящо такова. Евентуален интерес от въвеждането на такова твърдение имат ответниците по иска по чл. 72 от ЗС, доколкото, ако предявилият този иск владелец придобие право на собственост върху имота след предявяването му вземането му за извършените подобрения ще бъде погасено. Това ще е така, ако те те са изложили твърдения и за това, че не са надлежни ответници по иска, тъй като не са собственици на имота. В останалите случаи обаче те нямат интерес от това твърдение, тъй като по този начин биха оспорили притежаваното от тях право на собственост върху апартамента, а освен това и не могат да се позовават на изтекла в полза на владелеца давност. Затова нито една от двете страни не е въвела по надлежния ред в спора по гр. д. № 4749/2014 година по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 1-ви състав, твърдението че В. К. А. е придобил правото на собственост върху апартамента, в който са извършени подобренията, предмет на спора, след предявяването на иска за заплащането им, а е направено само искане за спиране. Това е пречка производството по иска по чл. 72 от ЗС да бъде спряно по реда на чл. 182, ал. 1, б. „г“ от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 1 от ПЗРГПК до приключване с влязло в сила решение на производството по гр. д. № 3804/2015 година по описа на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-1 съдебен състав.
В конкретния случай В. К. А. е поискал спирането, тъй като е заявил, че поддържа иска по чл. 72 от ЗС като евентуален такъв, а главен иск бил този, предмет на производството по гр. д. № 3804/2015 година по описа на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-1 съдебен състав, за установяването на правото на собственост върху апартамента. Тази поредност на разглеждане на исковете е възможна в случаите когато те са предявени за разглеждане в едно общо исково производство, но не и в случаите, когато те са предявени в отделни такива. Във втория случай когато исковете са в условията на преюдициалност е допустимо спирането на производство по един от тях по реда на чл. 182, ал. 1, б. „г“ от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 1 от ПЗРГПК. В този случай се спира обусловеното производство, като страната не разполага с възможност да определя по свое усмотрение поредността за разглеждане на исковете. В случая искът по чл. 72 от ЗС не е обусловен от иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК. В случай, че първият иск бъде уважен, а впоследствие по втория иск бъде решено, че след предявяването на иска по чл. 72 от ЗС владелецът е придобил правото на собственост върху имота по давност, ще се породи спор дали задължението на бившите собственици за заплащане на тези подобрения ще трябва да се счита погасено по право или ще продължи да съществува. При това положение се създава възможност собствениците да бъдат осъдени по иска по чл. 72 от ЗС, а впоследствие да бъде установено, че са загубили собствеността върху имота, поради придобиване на владелеца и между тях да възникнат допълнителни правни спорове. С оглед на това евентуален интерес от спирането на производството по гр. д. № 4749/2014 година по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 1-ви състав до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 3804/2015 година по описа на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-1 съдебен състав имат Н. Н. Д. и Ц. Н. С., но те не са направили искане за това и желаят продължаване на спряното производство. Затова и тъй като с предмета на спора по чл. 72 от ЗС не се включва това дали владелецът е придобил правото на собственост върху имота, върху който са били извършени подобренията не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, б. „г“ от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 1 от ПЗРГПК за спиране на производството по гр. д. № 4749/2014 година по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 1-ви състав.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на Софийския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение от 18.06.2015 година на Софийския апелативен съд гражданско отделение, 1-ви състав, постановено по гр. д. № 4749/2014 година, с което производството по делото е спряно на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 1 от ПЗРГПК и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.