О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
гр.София, 10.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 176 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. С. срещу решение № 2* от 30.11.2009г., по гр.д. № 2374/2009г., на Пловдивския окръжен съд, с което се потвърждава решение от 03.07.2009 г., по гр.д. № 2244/2008 г., на Пловдивския районен съд и е отхвърлен предявения иск срещу „Ц” АД, с променено наименование–„К” Е. , за присъждане на обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение, изчислявано въз основа на трудовото възнаграждение, съобразено с чл.37 от колективния трудов договор, на основание чл.222, ал.1 от Кодекса на труда (КТ).
Ответникът по жалбата „К” Е. , чрез процесуалния си представител е подал писмен отговор, в който са оспорени доводите в касационната жалба с твърдения, че установеният в колективния трудов договор (КТД) допълнителен размер на възнаграждението, във връзка с инфлацията има компенсационен характер и се различава от основното възнаграждение, въз основа на което се изчисляват обезщетенията на работниците в предприятието.
Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно, че страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено от работодателя, считано от 12.05.2008 г., на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ.становено е също, че М. К. С. е била член на синдикална организация, подписала с работодателя КТД и съгласно клаузите на същия, работната заплата по трудовия договор за съответния месец се компенсира тримесечно с процент на инфлация, обявен от Националния статистически институт. Въззивният съд е приел, че компенсирането на работната заплата с процента на инфлация не се включва в брутното трудово възнаграждение, а се начислява върху основната заплата по сключения трудов договор, поради което не влияе на размера на обезщетенията. Крайните изводи на своето решение, съдът е мотивирал с начина на формиране на БТВ за месеца предхождащ основанието за обезщетение, което извън случаите на чл.177 и 228 КТ, включва само допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер или договорените такива с индивидуалния трудов договор, но не включва тримесечните добавки, съобразени с процента на инфлация.
Касационната жалба подадена от М. К. С., чрез адвокат Б, срещу постановеното решение по гр.д. № 2374/2009 г., на Пловдивския окръжен съд съдържа оплаквания за незаконосъобразност и твърдения, че е нарушен материалния и процесуалния закон при решаването на въпроса за начина на формиране на брутното трудово възнаграждение като база, върху която се изчисляват обезщетенията на работниците и служителите. Отделно са изложени съображения, че поставеният въпрос във връзка с договореното компенсиране с процента на инфлация се разрешава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, тъй като поставеният материалноправен въпрос макар и да обуславя съдържанието на съдебното решение не се разрешава противоречиво от съдилищата и в този смисъл не е от значение за развитие на правото. Съгласно чл.228, ал.1 КТ, обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение се определя въз основа на полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, доколкото не е предвидено друго. Когато основанието за присъждане на обезщетение по чл.222 КТ е възникнало при действието на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (ДВ, бр.9 от 2007 г.), брутното трудово възнаграждение, въз основа на което се определя обезщетението включва основното трудово възнаграждение, допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат за съответния период с полагащото се основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Определените в КТД суми за компенсации, свързани с инфлацията, след отмяната на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, считано от 01.07.2007 г., не се включват в брутното трудово възнаграждение по чл.3 от НСОРЗ, поради което няма основание да бъдат включени и като основа за изчисляване на обезщетенията по чл.222 КТ.
За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е необходимо разрешеният в обжалваното решение правен въпрос от значение за изхода по делото, да е бил разрешен по различен начин с друго влязло в сила съдебно решение, т.е. когато правните аргументи при решаването на поставения правен въпрос в разглеждания случай, ще доведе до различни изводи. Релевантният за конкретното дело правен въпрос, ще има значение за развитие на правото, когато е свързан с тълкуване на правните норми, което ще отстрани неяснотата, непълнотата или противоречието в самия закон и ще осигури точното му прилагане, в който смисъл е и ТР № 1 от 19.02.2010 г., на ОСГТК на ВКС, т.3 и т.4. Приложените съдебни решения на Пловдивския районен съд № 890/08.04.2009 г., по гр.д. № 2729/2009 г.; решение № 977/17.04.2009 г., по гр.д. № 2243/2008 г. и решение № 973/17.04.2009 г., по гр.д. № 2661/2008 г., са свързани с начина на формиране на работната заплата, съобразно на клаузите на КТД от 01.07.2004 г., но не са свързани с базата, въз основа на която се определя обезщетение по чл.222 КТ, което е предмет на обжалваното решение, поради което не са основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В конкретния случай, повдигнатият въпрос за брутното трудово възнаграждение, въз основа на което се определят обезщетенията по раздел ІІІ, на глава десета от КТ, не се решава противоречиво от съдилищата, а решаването на правния спор не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото (чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2* от 30.11.2009г., по гр.д. № 2374/2009г., на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.