О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№225
София, 5.03. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “Е“Филаделфия”, гр. Б., представлявана от С. К. , приподписана от адв. Е от АК Б. , против решение от 06.12.2007 г., постановено по гр.д. № 636/2007 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 277 на Бургаския районен съд, постановено по гр.д. № 1967/2006 г., с което е отхвърлен предявеният негаторен иск, с правно основание чл. 109 ЗС, от “Е“Филаделфия” срещу “Т”Е. , за осъждане на търговското дружество да премести топлопроводите си извън територията на собствения на ищцовата ц. имот – УПИ *, в кв. 45 по плана на к-с “С” гр. Б..
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС, е нищожно, поради липса на мотиви и невъзможност да се провери как въззивният съд е формирал фактическите си и правни изводи, за да отхвърли предявения негаторен иск, което представлява същественият правен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – ТР 31/84 г. на ОСГК на ВС, решение № 364 от 19.04.2001 г. на ВКС по гр.д. № 1484/2000 г., ІV г.о., решение № 1544/30.10.2002 г. по гр.д. № 1889/2001 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 1* от 18.07.2003 г. по гр.д. № 1132/2002 г. на ВКС, ІV г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят се е позовал на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че въззивната инстанция се е произнесла по съществен правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата като се е позовал на решение от 17.11.2003 г. по гр.д. № 192/2003 г. на Бургаския апелативен съд, както и на оставеното с него в сила решение от 23.05.2003 г. по гр.д. № 6/2000 г. на Бургаския окръжен съд/невлезли в сила/, както и на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба “Т”Е. , чрез пълномощника си адв. П от АК Б. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на искането за допускане на разглеждането й, тъй като не са налице релевираните касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като по същество я оспорва и като неоснователна – не са налице касационните основания по чл. 281 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен неоценяем иск по чл. 109 ЗС, същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
За да отхвърли иска по чл. 109 ЗС въззивният съд е посочил, че по силата на Закона за енергетиката и енергийната ефективност от 1999 г./отм./ е предвидено около съществуващите енергийни обекти да се създават сервитутни зони, като съгл. чл. 62/отм./ от същия закон, собствениците на имотите, включени в тези зони/каквато е ищцовата църква-касатор/ не могат да препятстват упражняването на сервитутните права. Тези права се запазват и по силата на новия Закон за енергетиката от 2003 г. – § 26, ал. 1 и тъй като процесният енергиен обект на ответното търговско дружество е бил съществуващ към 20.11.2001 г., за него се прилагат законовите разпоредби относно създаване на сервитутна зона, с която собствениците на имотите следва да се съобразяват и не могат да пречат на упражняването на сервитутните права.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва същественият правен въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – П. на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на О. събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на О. събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, макар и “трайно установена” или “преобладаваща”, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция – да правораздава по отделни дела само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следва даден правен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата, при отчитане на обстоятелството, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевентни и различни факти са доказани. Т.е. този правен въпрос следва да се свързан с решаващите изводи на съда, обосновали изводите му за съществуването или не на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото. В изложението, приложено към касационната жалба като съществен процесуалноправен въпрос е посочен нищожността на въззивното решение, поради неговата неразбираемост, което обаче е основание за касационно обжалване по см. на чл. 281, т. 1 ГПК, но не и основание за допускането му по см. на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Този посочен от касатора порок на въззивното решение би бил предмет на разглеждане от касационната инстанция, ако се допусне касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, при една от трите хипотези. Следва да се отбележи, че с касационната жалба се обжалва решение № 235/05.12.2007 г. по гр.д. № 636/2007 г. на Бургаския окръжен съд, но под този номер на делото е постановено решение от 06.12.2007 г., в съдържанието на което не се съдържат два противоречиви диспозитива, както се твърди в изложението към касационната жалба/стр. 1/, тъй като диспозитивът на обжалваното въззивно решение е един. В депозираното изложение към касационната жалба като съществен материалноправен въпрос е посочен факта на дадената невярна информация от страна на ответното дружество относно местонахождението на топлопровода, а именно, че същият се е намирал извън имота на ищеца, което е довело до извършени неоправдни разходи от него за построяването на християнски културен център в имота. Този факт/а не въпрос/ е съществен, но той не е от значение за точното приложение на чл. 109 ЗС в конкретния случай, защото по силата на Закона за енергетиката и предхождащият го Закон за енергетиката и енергийната ефективност/отм./, собственикът на земята, каквато е ищцовата ц. , е длъжен да се съобрази със създадената сервитутна зона в собствения му имот, както и да не пречи на ответното топлофикационно дружество да упражнява сервитутните си права. Разрешаването на поставените от касатора въпроси е изцяло в зависимост от установените факти по делото, които са различни за всеки отделен случай, поради което разрешаването им се влияе от конкретните доказателства по делото. В този смисъл твърдения, които сочат на нищожност/поради неразбираемост/ или неправилност на въззивното решение не биха могли да аргументират наличието на основания за допустимост на касационно обжалване, ако същите/относно неправилността/ се изразяват в необоснованост на въззивното решение, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон. Представената от жалбоподателя съдебна практика касае конкретни случаи, които дори и при идентичност на правното основание – чл. 109 ЗС/нарушено право на собственост/, крайните изводи са повлияни от различните фактически обстоятелства и тяхната конкретна преценка от съда, като част от представените решения са отнасят до искове за непозволено увреждане, които не са свързани с настоящия спор – негаторен иск по чл. 109 ЗС, което от своя страна не обосновава противоречива съдебна практика по този законов текст. Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 1 и т. 3 ГПК като същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество, едва след допускане на решението до касационно обжалване. Както се посочи по-горе твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, касационната жалба на “Е“Филаделфия”, гр. Б., представлявана от С. К. , приподписана от адв. Е от АК Б. , против решение от 06.12.2007 г., постановено по гр.д. № 636/2007 г./погрешно посочено решение № 235/05.12.2007 г./ на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: