О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 24.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.03. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1060/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от „Ф”О. гр. С. с вх. №7075/15.09.2009 год. Софийския апелативен съд срещу Решение №707 от 22.06.2009 год. по т.д. №2071/2007 год. на Софийския апелативен съд, ТО, трети състав, с което след отмяна на решение от 22.04.2007 год. по т.д. №1080/2004 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-8 състав, е отхвърлен предявеният от касатора против Д. , представлявана от М. на регионалното развитие и благоустройството/МРРБ/, иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК за установяване по отношение на Д. , че между нея и касатора-ищец „Ф” О. съществува правоотношение по договор за концесия, сключен на 30.11.2000 год., въз основа на решение на Министерски съвет №729/08.11.2000 год. с предмет право на ползване на морски плаж „Р”, община Н., област Б. С решение №543 от 28.06.2004 год. на МС е дадено съгласие Договорът за концесия да бъде прекратен, поради неизпълнение на поетите с него задълженията от концесионера. С писмо изх. №40-00-1085/19.07.2004 год. на МРРБ концесионерът е уведомен за прекратяването на договора и е отправено искане в едномесечен срок, считано от 06.07.2004 год. да бъде опразнен обектът. Получаването на уведомлението от концесионера не се оспорва. Софийският градски съд е уважил така предявения иск, като е приел, че концедентът е неизправна страна, поради което не може да упражни потестативно право на основание чл.87, ал.1 ЗЗД за разваляне на концесионния договор. Не е изпълнил задължението си да предаде на концесионера фактическата власт върху обекта на концесия в пълен обем, не е изпълнил задълженията си по чл.26, ал.2 от Договора да окаже съдействие за осъществяване несмущавано от трети лица-НСА спокойно ползване на обекта на концесията. Съдът е счел още, че неизпълнението на условията по договора за концесия не могат да се вменят във вина на ищеца-концесионер.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че правото на държавата за разваляне на концесионния договор е упражнено съобразно разпоредбата на чл.46, ал.3 Правилник за приложение на ЗК, отм. Налице е неизпълнение на поети от концесионера задължения по договора за концесия , срещу които той не противопоставя възражения за изпълнение, а основания за изключване на отговорността му, поради забава на кредитора-концедент- чл.96, ал.1 във вр. с чл.95 ЗЗД. Въззивният съд е приел също така, че липсва основание за освобождаване на концесионера от отговорността за неизпълнение, обуславящо развалянето на договора. Твърдяното неизпълнение на задължението на концедента за оказване съдействие на концесионера, не е обусловило неизпълнение на задълженията на концесионера. Правата, които осъществява НСА при осъществяване на учебно-тренировачната си програма не са идентични с тези, предмет на концесията. Кредиторът –концедент не следва да бъде санкциониран за неоказване съдействие на концесионера, тъй като концедентът дължи само необходимото съдействие за изпълнение задълженията на концесионера, а не е доказано как е извършено електроснабдяването и водоснабдяването на плажната ивица и дали това е възможно единствено ч. съоръженията на НСА. Софийският апелативен съд е приел искът изначало за неоснователен, защото след като е налице волеизявление за разваляне на договора, законът не урежда хипотеза на запазване на договорната връзка.
Касаторът „Ф”О. гр. С. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановен при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т-3 ГПК. Подържа, че изводът на съда за възникнало право в полза на концедента за разваляне на договора за концесия е направен в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Правото на ползване на концесионната територия принадлежи на концесионера и то не е обременено с права на трети лица. Като основание за достъп до касация сочи разрешаването на материалноправния въпрос „недопустимо ли е запазване на договорното правоотношение, след като е налице волеизявление за разваляне на договора, макар и направено от неизправната страна” в противоречие с практиката на ВКС/чл.280, ал.1,т.1 ГПК, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/чл.280, ал.1,т.3 ГПК/. В подкрепа на доводите си е представил Решение №14 от 18.01.2002 год. по гр.д. №842/2001 год. на ВКС, V Г. О., О. №160 от 18.03.2009 год. по т.д. №172/2009 год. на ВКС, ІІ Т. О., Решение №277 от 02.03.2000 год. по гр.д. №1350/1999 год. на ВКС, Решение №1465 от 04.10.2002 год. по гр.д. №1076/2002 год. на ВКС, V Г. О.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за допускането й до касационно обжалване, а по същество и нейната основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е формулирал общото основание за селектиране на касационната жалба, съдържащо се в чл.280, ал.1 ГПК, а именно разрешаването материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е обусловил изхода по конкретното дело. Посоченият от него правен въпрос за възможността за запазване на облигационната връзка при направено волеизявление за прекратяването й от неизправната страна, не е обусловил единствено изхода по делото. Софийският апелативен съд е обосновал извода си за неоснователност на предявения установителен иск не само с невъзможността да бъде запазено облигационното отношение, противно на волята на една от страните по него, а и с липсата на забава на кредитора -концедент , представляващо основание за освобождаване от отговорност на концесионера за неизпълнението на концесионния договор. Съдът пространно е мотивирал становището си, че липсва основания за освобождаване на концесионера от отговорността за неизпълнение на задълженията му по договора за концесия, поради неоказване съдействие от страна на концедента. Правилността на тези изводи не може да бъде проверявана във фазата по селектиране на касационната жалба. Основанията за това са изчерпателно изброени в чл.280, ал.1 ГПК и сред тях не са и тези за неправилност на обжалваното решение по чл.281, т.3 ГПК.
Липсата на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Не е налице и допълнително подържаното такова за разрешаване на посочения правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Представените от касатора решения съдържат безспорната констатация, че правото за разваляне на договора принадлежи само на изправната страна. Но тези изводи са направени във връзка с предпоставките и претендираните последици от направеното волеизявление за разваляне: заплащане на дължим наем, връщане на разменени престации, но не и за установяване по исков наличието на спорното правоотношение.
Не е налице и допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото нормата на чл.87, ал.1 ЗЗД е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване. По нея и за значението на изправността на страната, поискала развалянето на договора, за основанията и за последиците от развалянето му, съществува изключително богата съдебна практика, поради което разрешаването на поставения въпрос не би бил от значение за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №707 от 22.06.2009 год. по т.д. №2071/2007 год. на Софийския апелативен съд, ТО, трети състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: