3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София,10.02. 2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1896/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. Е. С.,, лично и като пълномощник на Д. Н. В., приподписана от адв. С. С., против решение от 22.4.2010 г. по гр.д.№66/2010 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че с обжалваното решение Окръжен съд – Монтана, се произнася по съществен материалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС, противоречиво от съдилищата, както и въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по чл.280 ГПК.
Въпрос решаван противоречиво.
Излага се, че обжалваното решение изключва новите доказателства и оспорване действителността на ответните документи. Също изключва предявения инцидентен установителен иск в първата инстанция понеже бил при новото разглеждане на делото след връщането му от втората инстанция. Твърди се, че са допустими всички нови доказателства пред ОС за новонастъпили обстоятелства по ТР №1/2000 г. О. на ВКС на т.6,7 без иск по т.9, както и че допустим инцидентен установителен иск пред РС по т.12.
Сочи се, че обжалваното решение с цитирам “ Обезсилва решението на РС – Монтана от 07.01.2010 г. по гр.д.№171/2007 г., с което е оставена без уважение молбата на Н.С. от гр.Х., ул.Х., съдържаща се в “Искане за допълване на решение”, вх.№3834/04.07.2007 г./ за допълване на решение от 29.5.2007 г. гр.д.№171/2007 г. на Районен съд – Монтана като неоснователна ие ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело. Е в собствено противоречие на РЕШЕНИЕ 22.01.2008 г./ВГРД №381/2007 г., където цитирам “ОТМЕНЯ постановено по РС – Монтана определение от 05.10.2007 г. по гр.д.№171/2007 г. В ЧАСТТА, с която е оставил без разглеждане молбата на Н.Е.С. за допълване решението си от 29.5.2007 г. КАТО ВРЪЩА делото на МРС за произнася по тази молба с решение”. Потвърдено от ВКС.
Въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
1. Окръжвния съд М. с обжалваното решение изключва върховенството назакона.
2. Обжалваното решение с прекратяване на производството отказва правото на съд против процесуалните норми на закона. Така правото е върнато в тоталитарната епоха.
Съдилищата са длъжни разглеждат и разрешават всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права чл.2 от ГПК при справедлив съдебен процес.
Ответникът по касация – [община], е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а представлява излагане на становище свързано с предмета на делото, с постановеното въззивно решение, както и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.4.2010 г. по гр.д.№66/2010 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, по касационна жалба, вх.№А-648/10.5.2010 г., подадена от Н. Е. С. от[населено място], лично и като пълномощник на Д. Н. В., приподписана от адв. С. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: