3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
С., 11,03,2016 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №1697/15 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. В. М. срещу решение №78 от 14.01.2015г. по гр.д.2621/14г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Третото лице помагач на страната на ответника по иска – Е. В. Г. поддържа доводи за недопускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът М. е изложила подробно оплакванията си по чл.281 ГПК, като ги е квалифицирала като неправилност на решението, нарушения на материалния и процесуален закон и необоснованост В заключение, определени като материалноправни са формулирани въпросите: „ Следва ли съдът при постановяване на решението си по искове с правно основание чл.226 КЗ, при определяне въпроса за вината на водача на МПС да съобрази изводите си с всички събрани по делото доказателства и 2 / Явява ли се изключващо вината обстоятелството, че удара е бил непредотвратим след като не са изследвани причините за неговата непредотвратимост, съответно от страна на водача или от страна на пешеходеца и следва ли същото да бъде определено като случайно събитие”. Други доводи не са развити като приложение са описани шест решения. В касационната жалба са посочени същите въпроси и е посочено без други доводи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът М. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело, като е свързан пряко с решаващите изводи на съда. С оглед така установената дефинитивност, общо поставените въпроси, необвързани с конкретен решаващ извод на състава, респективно формулирани в контекста на твърдения за недоказаност на конкретни обстоятелства,съдържащи оплакване, че не били изследвани от състава причините за непредотвратимост на удара, са фактически и поради това не обосновават наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Приложените решения, при пълна липса на фактически идентитет, не установяват каквото и да било противоречие на правен извод. Така например – решение № 1039/61г. на ВС,Vг.о. общо установява като правен извод това, че вредоносния резултат, последица от определено виновно поведение не е случайно събитие. В разглежданият случай, тъкмо липсата на установеност на виновно поведение на водача е мотивирала САС да отхвърли иска т.е. не е налице противоречие.Приложените решения на ІІІ н.о. също третират различен механизъм на ПТП, при конкретно установени по делата хипотези, фактически различни от обсъжданата, предполагащи съответно и различни правни изводи. Извън това, тези актове са относими към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а не към общо посоченото основание по т.1 на текста – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г., което както бе обосновано не се установява. Освен това, единствените доводи в изложението на касатора М., както и квалификацията им дадена от нея като неправилност на изводите на състава, необоснованост и допуснати процесуални нарушения, съставляват не доводи по чл.280, ал.1 ГПК, а такива по чл.281 ГПК, които са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК и не обуславят валиден извод за наличие на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване. Поради това и поддържаното от касатора общо противоречие, изведено косвено от изброените от нея, като приложение, решения, не установява наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №78 от 14.01.2015г. по гр.д.2621/14г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: