О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
гр. София, 02.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1206/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. служба по земеделие,[населено място] срещу въззивно решение № 216 от 14.06.10г., постановено по гр.д.№ 302/10г. на Благоевградския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 164 от 15.06.07 г. по гр.д.№ 159/07г. на С. районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и вместо него е признал за установено по предявения от М. К. К. от[населено място] срещу О. служба по земеделие,[населено място] и [община], че наследниците на Г. К. И., б.ж. на[населено място], починал на 08.05.1972г., имат право на възстановяване на собствеността върху нива с площ от 25,150 дка, находяща се в землището на[населено място], м.”С.” при посочени в решението съседи към момента на нейното обобществяване.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата в първоинстанционото производство е наследник по закон на Г. К. И., който към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на процесния имот съгласно нот.акт № 38/1969г. (със същия наследодателят е признат за собственик на имота по силата на Указ № 87 от 16.12.1943г. /ДВ, бр.295/1943г./) и че наследниците му не са подали заявление за възстановяване на собствеността върху имота в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите кога и на какво основание наследодателят на ищцата е станал собственик на земеделския имот към момента на образуване на ТКЗС (1957г.-1958г.) и следва ли да се приеме като годен документ представения по делото констативен нотариален акт от 1969г., които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора и същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Т. прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая поставените от касатора въпроси са по съществото на правния спор, а освен това във връзка с посочените предпоставки никакви доводи не са изложени, поради което следва да се приеме, че релевираното основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед на казаното подадената от О. с. по з.,[населено място] касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 216 от 14.06.10г., постановено по гр.д.№ 302/10г. на Благоевградския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: