7
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 226
гр. София, 02 март 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4125 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. №102665/02.08.2016 г. на М. С. А. срещу въззивно решение № 4447/30.05.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 9567/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което като е отменено решение № II-55-53/09.04.2015 г. по гр.д. № 826/2015 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ – за отмяна на уволнението поради съкращаване на щата, извършено със Заповед №110/12.11.2014 г. на Директора на 26-то С. „Й. Й.“ ; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „учител по английски език“ в 26-то С. „Й. Й.“ ; и за присъждане на сумата 3 141, 67 лв. – обезщетение за оставане на служителя без работа за периода от 12.11.2014 г. до 07.04.2015г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи основания за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните и да подложи на анализ и оценка събраните по делото доказателства, при приложение на принципа за равнопоставеност на страните в процеса; 2/ за начина на определяне на кръга от лица, които следва да бъдат включени в подбора и дали трябва да бъдат съобразени трудовите функции, установени с длъжностната характеристика на съкращаваните длъжности и кода им по НКПД; 3/ допустимо ли е с подзаконов нормативен акт (Инструкция № 2 от 29.07.1994г. на МОН – отм.) да се установява различен процедурен ред от този, регламентиран в Кодекса на труда и по този начин да се преследва непозволена цел, като се заобикалят установените в КТ правила и се придава обратна сила на образователни и квалификационни степени, като се разместват по значимост; 4/ за приложението на разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ и за възможността подборът да се извърши по допълнителни критерии, без да се губи връзката с основните; 5/ за преценката на съда досежно доказателствената сила на частните свидетелстващи документи с противоречиво значение за изхода на спора; 6/ следва ли да намери приложение разпоредбата на чл.22, ал.1, т.6 ГПК за отвод на състава на съда, когато последният е разглеждал друг спор между страните, от който се черпят права в полза на една от страните; 6/ допустимо ли е при разрешаване на правния спор, съдът да вземе предвид съдебно решение, постановено от същия състав по друг спор между страните и представлява ли такова действие процесуално нарушение.
Ответникът по жалбата –26-то С. „Й. Й.“, в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е прието, че прекратяването на трудовия договор с ищеца, извършено със Заповед № 110/12.11.2014 г. на директора на 26-то С. „Й. Й.“, на посоченото в заповедта основание – „съкращаване на щата” – за заеманата длъжност „учител по английски език”, е законно. По делото е установено, че ищецът е полагал труд при ответника на длъжността „старши учител по английски език“ по трудов договор № 87/12.09.2005 г. и допълнително споразумение от 30.01.2014 г. Прието е, че със Заповед № 745/25.08.2014 г. е било изготвено и утвърдено ново щатно разписание за училището, съгласно което се намаляват с една щатните бройки за учителските длъжности по английски език – от четири стават три, поради което извършването на подбор по реда на чл.329 КТ е станало задължително за работодателя. Изяснено е, че при осъществяване на процедурата по подбора са включени всички лица, които обективно заемат еднаква или сходна длъжност, тъй като при упражняване правото на подбор следва да се вземат предвид конкретни критерии с оглед специалните изисквания и необходими познания за длъжността и поради обстоятелството, че съкращаването на щата е било извършено с оглед на фактически упражняваната от педагозите специфична дейност – преподаване на английски език. Прието е, че правилно подборът е извършен между всички учители по английски език, а не между всички лица, заемащи длъжността „старши учител в начален, прогимназиален и/или гимназиален етап“, независимо от принципно еднаквия код по НКПД. Съдът е посочил, че от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. и от протокола на назначената от работодателя комисия за подбор, се установява, че преподавателите са оценявани по единни критерии – професионална квалификация и ниво на изпълнение на работата, а като допълнителни подкритерии са включени – придобита професионално-квалификационна степен, други притежавани специалности, приложими в средното училище; преминати текущи квалификационни курсове; планиране, организация и провеждане на учебния процес, взаимоотношения с ученици, колеги и родители, работа по проекти и подготовка на учениците за състезания и олимпиади, професионални отличия и награди; дисциплинарно минало. При извършеното сравняване е констатирано, че всички участници в подбора притежават необходимата професионална квалификация за заемане на длъжността, но че ищецът има само една специалност, приложима в средното училище /за разлика от другите трима учители/, няма представени сертификати за преминати курсове; че има най-много пропуски по отношение качеството на работа; че спрямо неговата работа има подадени оплаквания от родители; както и единствено на ищеца са налагани дисциплинарни наказания, в т.ч. и последното- „забележка”, наложено със заповед № 476/21.03.2014г. Прието е още, че притежаваното от ищеца образование по специалността – „английска филология” – не съставлява основание, за да бъде предпочетен той пред другите учители, тъй като всички подборирани лица имат необходимата степен на образование и професионална квалификация, съобразно нормативно установените в Инструкция № 2/1994г. на МОН /отм./ държавни образователни изисквания за заемане на учителска длъжност. В заключение е направен извод, че извършеният подбор е законосъобразен, както и че са били налице всички материални предпоставки, обуславящи законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.
По поставения от касатора въпрос №1, касаещ процесуалните задължения на въззивната инстанция, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която въззивното решение не противоречи. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд има задължение да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход, може да потвърди, или да отмени решението на първата инстанция. След обсъждане на правнорелевантните факти, на доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното решение.
В случая въззивната инстанция не се е отклонила от задължението си да обсъди всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти. След извършване на тази преценка, съдът е приел, че подборът е законосъобразно осъществен, тъй като работодателят е приложил еднакви критерии спрямо всички служители, заемащи длъжността „учител по английски език“, като сравняването е извършено по основните законови критерии и свързаните с тях предвид спецификата на работата подкритерии. Оценяването е извършено комплексно и обективно.
По въпрос №2, касаещ кръга на лицата, които следва да се включат в подбора, респ. дали този кръг се определя съобразно трудовите функции, установени с длъжностната характеристика на съкращаваните длъжности и кода им по НКПД, обжалваният съдебен акт съответства на разрешението, дадено в решение № 311 от 03.07.2012 г. по гр. д. № 727/2011 г., IV г. о.; решение № 428 от 12.01.2015 г. по гр. д. № 2850/2014 г., IV г. о.; решение № 75 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 924/2011 г., III г. о. и решение № 282 от 01.09.2011 г. по гр. д. № 110/2010 г., IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В цитираните съдебни актове е прието, че когато се определя кръга на лицата, които следва да участват в подбора, не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжности с различни наименования може включват несъществено различаващи се трудови функции. Преценката се извършва конкретно според особеностите на всеки отделен случай. В съответствие с цитираната практика е приетото от въззивния съд, че работодателят правилно е осъществил подбора не измежду всички учители, назначени на длъжността ”старши учител в начален, прогимназиален и/или гимназиален етап“, а само сред служителите, заемащи длъжността „учител по английски език“, доколкото последната се отличава с оглед фактически осъществяваната от педагозите специфична дейност – обучение по английски език. Правилно са ценени не сходствата в кода по НКПД и трудовите функции на всички служители, назначени на длъжност „старши учител“, а различията в трудовите функции на учителите с оглед конкретно преподавания предмет, спецификата на съответната материя и методите за обучение на учениците по английски език.
Третият въпрос в изложението на касатора е неясно зададен. Доколкото касаторът се позовава на противоречие между закон /КТ/ и подзаконов нормативен акт /Инструкция №2/1994г. на МОН/ въпросът е изцяло неотносим, тъй като двата нормативни акта имат съвсем различен предмет и приложно поле. КТ не съдържа уредба на изискванията за заемане на учителска длъжност, каквато материя урежда Инструкция №2/1994г. на МОН, поради което принципно е невъзможно на тази база да се изведе противоречие между двата акта.
По четвъртия и петия въпрос в изложението, касаещи приложението на разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ, критериите, по които следва да се извърши подборът и доказването от страна на работодателя на извършения подбор, атакуваното решение не противоречи, а съответства на задължителната съдебна практика / ТР№3/2012г. на ОСГК, решение № 109/21.05.2013 г. по гр.д. № 1756/ 2011г. ІV г.о., решение № 107/18.02.2010г. по гр.д. № 3293/2008г. ІV г.о. на ВКС, решение № 65/26.02.2015 г. по гр. д. № 5184/2014 г., IV г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Константно ВКС е приемал, че преценката на работодателя по чл. 329 ал. 1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ. В това производство, при въведен довод за нарушение на чл. 329 ал.1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Законодателят е посочил общо критериите за оценка, без да определя тяхната тежест. Работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно регламентираните критерии, но каква относителна тежест ще отдаде на всеки от критериите с оглед спецификата на всяко производство или служба, респ. с оглед значението им за конкретната дейност, която работникът изпълнява, е въпрос на негова преценка /в с.см. – решение № 109/21.05.2013г. по гр.д. № 1756/2011г. ІV г.о. на ВК, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника.
На следващо място, при отчитане нивото на изпълнение на работата, работодателят съобразява показателите от значение за осъществяването на съответните трудови функции. В цялостната оценка на трудовата характеристика на служителя се включва и дисциплинарното му минало – допуснати дисциплинарни нарушения, сочещи за отношението на служителя към възложените му трудови задължения и трудовата дисциплина.
Работодателят може да извърши подбора по чл.329 ал.1 КТ чрез различни способи, включително да ползва и помощни комисии, като не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. Въпрос на доказване е да установи действителното извършване на подбор, лицата между които го е сторил, по какви показатели са сравнявани те, както и че са запазени трудовите правоотношения с тези работници и служители, които са по-квалифицирани и работят по-добре. В процеса са допустими всички доказателствени средства за установяване законността на извършения подбор, включително протоколи от работата на помощните комисии. Протоколите са частни писмени документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, така че тяхната достоверност се преценява във всеки конкретен случай, при съвкупна оценка на доказателствата по делото, в т.ч. и при отчитане дали информацията в тях е черпена от други обективни източници.
В случая, със заповед на работодателя е била назначена комисия за извършване на подбора и са одобрени детайлизирани показатели за оценка на служителите, в съответствие със основните критерии по чл.329 ал.1 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на работата. При формиране на извода си за законосъобразност на извършения подбор, въззивната инстанция е обсъдила представените от работодателя писмени доказателства /заповеди за извършени проверки в часовете по английски език, заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, заверени копия от дипломи и удостоверения за допълнителни квалификации на подборираните лица; сертификати за преминати текущи обучения; протоколи от заседания на педагогическия съвет; жалби от родители; становища на комисията по етика и т.н./ в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като приложеният протокол за подбора е ценен като частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Въз основа на всички събрани по делото доказателства е направен извод, че е налице обективно съответствие на дадените в протокола за подбор оценки с действително притежаваните от ищеца квалификация и качество на работата. Формираната за ищеца оценка е най-ниска в сравнение с останалите трима учители по английски език, вследствие на което е прието, че трудовото правоотношение между страните е прекратено законосъобразно на посоченото в заповедта основание.
Последните два въпроса в изложението, касаещи законността на съдебния състав, разгледал делото, също не обуславят допускането на касационното обжалване. В случая не са били налице основания за отвод на състава на въззивния съд, тъй като по предходното водено между страните възз.гр.д. № 5002/2013 г. по описа на Софийски градски съд, членовете на състава на съда са различни. Извън това следва да се посочи, че по предходното дело е разгледан спор относно наложено на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Различният предмет на двете дела и формално изключва соченото от касатора основание за отвод на съдиите по чл.22 ал.1 т.6 ГПК.
На следващо място, възможността при разглеждането на настоящия спор за законност на уволнението, съдът да вземе предвид, респ. да цени като доказателство влязло в сила съдебно решение, с което се установява законосъобразността на наложено на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, касае процеса по събиране и анализа на доказателствата, който не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Предвид всичко изложено, не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноските за тази инстанция, които възлизат на сумата 700 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4447 от 30.05.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 9567/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. С. А., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на 26-то С. „Й. Й.“ – [населено място], кв. К., [улица], направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 700 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.