4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 02.05.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4381 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№11746/15.08.2018г., подадена от М. Х. М. от [населено място], [община] чрез процесуалния му представител адв.С. Х. Г.-Т. от АК-Б., срещу решение №II-43/09.07.2018г., постановено от Бургаския окръжен съд, Гражданска колегия, Втори въззивен състав по в.гр.д.№552/2018г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено частично и вместо това е допуснато извършване на съдебна делба между Г. А. М. и М. Х. М. по отношение на движими вещи: трактор колесен, марка ТК, модел 80, рег.№ А.; бормашина ударна M. HP 1620 650W; ъглошлайф 125мм 9558HN 840W 1100 об.; пръскачка навесна щангова 600л/10м; торачка F., модел FS/500; дискова брана; култиватор-2бр.; сеялка-2бр.; сенокосачка; сеносъбирачка; фреза за балиран Д. Д.; доилен агрегат; агрегат за ток; водна помпа; щилка за рязане на дърва; щилка за рязане на тръни.
В изложението към касационната жалба касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и като такова следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.2, предложение второ ГПК. Излага съображения, че въззивният съд е формирал изводите си за наличие на съсобственост на основание, различно от заявеното в исковата молба и в подадената от Г. М. въззивна жалба – в исковата молба и въззивната жалба, според касатора, Г. М. е поддържала, че процесните движими вещи са закупени в резултат от съвместен принос на двамата съпрузи и представляват съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни квоти, докато въззивният съд е приел, че предназначението на движимите вещи е свързано с реализиране и преработка на селскостопанска продукция, животновъдство, добив на мляко и обработка на млечни продукти, т.е. не са придобивани за нуждите на семейството, а са свързани с упражняване на професия и занаят и следва да бъдат изключени от обхвата на съпружеската имуществена общност, но тъй като и Г. М. се е занимавала със същата дейност заедно със съпруга си, то и на нея следва да бъде призната възможността да придобива движими вещи, необходими за упражняване на дейността, от която реализира доходи.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба Г. А. М. чрез процесуалния си представител адв.М. А. Т. от АК-Б., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Г. А. М. е предявила срещу М. Х. М. иск за делба на процесните движими вещи с твърдението, че същите са придобити по време на брака на страните, който е прекратен с развод, като съделителят М. Х. М. е регистриран като земеделски производител, но през всичките години в неговата земеделска дейност е бил подпомаган от нея, като тя извършвала ежедневно трудова дейност – грижела се за животните, работила на полето, последните години се занимавала единствено със земеделие и скотовъдство и това бил нейният поминък, макар че не е била регистрирана като земеделски производител.
В отговора на исковата молба, подаден от М. Х. М., се поддържа, че процесните движими вещи са негова лична собственост като земеделски стопанин-животновъд на основание чл.22, ал.2 СК.
С постановеното от първоинстанционния съд решение искът за делба на тези движими вещи е отхвърлен, като е прието, че същите се явяват лична собственост на М. Х. М. на основание чл.22, ал.2 СК, тъй като се касае за движими вещи, които са необходими на съпруга за осъществяване на дейността му, от която извлича доходи, а не и за задоволяване нуждите на семейството.
В подадената срещу така постановеното решение въззивна жалба съделителката Г. А. М. е навела доводи, че този извод на първоинстанционния съд е в противоречие със събраните по делото доказателства, които са установили, че това е било основното занимание на семейството на Г. и М. и цялото семейство се е издържало от тази дейност, че в упражняваната от М. М. дейност като земеделски производител е било ангажирано цялото семейство, това били основните средства за препитание на семейството, че и тя не е работила на друго място, а само в земеделското стопанство на съпруга си. С оглед на това е поддържала, че вещите, които са придобити по време на брака и са били необходими във връзка с дейността на земеделския производител, са вещи които са служили на семейството, а не са лична собственост на съделителя М. М..
В обжалваното решение е прието, че предназначението на движимите вещи е свързано с реализирането и обработката на селскостопанска продукция, животновъдство, добив на мляко и обработка на млечни продукти, като е безспорно, че М. Х. М. е бил регистриран като земеделски производител, занимавал се е с животновъдство, обработвал е земеделска земя именно с цел да получава продукция, за да храни животните и дейността му е била насочена с цел продажба и добив на суровини и храни, предназначени за пазара, а не за лична консумация на семейството. С оглед на това е прието, че семейството на М. М. се е издържало от производството на мляко и производните суровини, като движимите вещи са имали именно предназначение да подпомагат семейството да реализира своята продукция и следователно са свързани с упражняване на професия и занаят. За основателни са приети доводите на съделителката Г. М., че по делото е установено, че и тя се е занимавала с животновъдство, не е упражнявала друга, различна професия и това нейно занимание не се е свеждало единствено до осигуряване на личната консумация на семейството, а е било насочено към реализиране на доходи. С оглед на това е прието, че Г. М. също е упражнявала дейност, еднаква с тази на съпруга си, дори да не е имала официална регистрация като земеделски производител. Прието е, че се касае за упражняване на един и същ занаят и е без значение обстоятелството, че съпругата не е регистрирана в качеството си на търговец, но е реализирала своите доходи именно от тази дейност, с оглед на което съдът не би могъл да разграничи кои вещи са придобити единствено от страна на съпруга като негова индивидуална собственост, свързани с упражняването на неговата професия, и кои от съпругата като нейна лична индивидуална собственост, свързани с упражняването на дейността от нейна страна. Поради това въззивният съд е приел, че по отношение на тези движими вещи не е възникнала съпружеска имуществена общност, а обикновена съсобственост и същите следва да бъдат допуснати до делба.
Съпоставяйки твърденията в исковата молба, оплакванията във въззивната жалба и изложените в обжалваното решение съображения за вида съсобственост, настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
Категорично и непротиворечиво в своята практика ВКС приема, че въпросът за правното основание на предявения иск е дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и съдържанието на петитума на исковата молба, като съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация, а е длъжен сам да определи правното основание на иска /решение №13/05.03.2014г. по гр.д.№2264/2013г. на Първо ГО на ВКС; решение №129/13.07.2011г. по гр.д.№72/2010г. на Първо ГО на ВКС и др./. В съответствие с така установената практика въззивният съд е квалифицирал фактическите твърдения на съделителката Г. М. /че дейността, свързана с обработване на земеделската земя, с отглеждането на животни, добив на мляко и обработка на млечни продукти е била извършвана и от двамата съпрузи, като процесните движими вещи са използвани именно за тази дейност, с която се е прехранвало семейството/ като ги е подвел към съответната приложима правна норма /чл.22, ал.2 СК/, т.е. приложил е съответния материален закон, което е бил длъжен да стори с оглед наведените във въззивната жалба доводи и оплаквания. Давайки правилната квалификация на правоотношението, въззивният съд не е постановил недопустим съдебен акт в твърдяния от касатора смисъл.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №II-43, постановено от Бургаския окръжен съд, ГК, Втори въззивен състав, на 09.07.2018г. по в.гр.д.№552/2018г.
ОСЪЖДА М. Х. М. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Г. А. М. сумата от 350лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: