О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 02.06. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1382/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. Д., К. Б. Ч., В. Б. К., Л. Ц. С., С. Й. Д., С. Д. Й. и Л. Д. Й., [населено място], срещу въззивно решение № 142/30.01.2014г. по гр. дело № 3937/2013г. на Софийски апелативен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за наличие основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се следните въпроси : 1.Възможно ли е да възникне съсобственост върху недвижим имот между общината, актувала го като частна собственост, и физическо лице, което владее същия имот, собствеността върху който му е възстановена по реда на ЗВСОНИ. 2.Приложението на чл.97 ЗС с оглед дадените в ТР№1/1995г., ОСГК, ВКС, указания, че ако при промяна във вида или предназначението на имота е било извършено пристрояване или надстрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си, може да възникне съсобственост. Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по касация К. Г. А. оспорва жалбата и твърди, че не са налице предопставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация Столична община оспорва жалбата като счита, че поставените правни въпроси са неотносими.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение по гр.д.№4723/2012г. на Софийския градски съд, с което са отхвърлени предявените от М. Д., К. Ч., В. К., Л. С., С. Д., С. Й. и Л. Й. срещу Столична община и К. А. искове по чл.по чл.33,ал.2 ЗС – за изкупуване на 28/337 ид.ч. от недвижим имот, представляващ магазин с площ 337 кв.м., находящ се в София, пл.”В.” №2.
Въззивният съд е приел за установено, че наследодателите на ищците са придобили през 1937г. по силата на договор за доброволна делба магазин №13, находящ се в партера на сградата на пл.”В.” №2 с вход откъм [улица], построен върху 308 кв.м. С АЧОС №1209/2009г. е актуван магазин №12, застроен на 29 кв.м. и мазе на 10 кв.м. заедно със 70/7 533 ид.ч. от общите части на сградата и мястото, находящо се на пл.”В.” №2/3/, бивша собственост на [фирма]. С договор от 06.04.2012г. Столична община е продала на ответника А. след проведен търг описания магазин. След анализ на писмените доказателства и техническата експертиза съдът е приел, че бившите магазини №12 и №13 са обединени през 1979г., но между тях съществува разделната стена с прозорец и две врати. Вратата на магазин 12 откъм улицата е зазидана. В полза на ищците по реда на ЗВСОНИ е възстановена собствеността върху отделен реален обект на собственост – магазин 13, който е отчужденият от наследодателите им по реда на ЗОЕГПНС. Този магазин е съществувал към момента на влизане в сила на реституционния закон до размерите, в които е бил отчужден. Обстоятелството, че е налице обединяване с магазин 12, който не е бил собственост на наследодателите на ищците и не е отчуждаван от тях, не води до извод за възникване на съсобственост между общината и ищците.Ако в резултат на преустройството е възникнал нов обект на собственост, то това би било пречка за реституция по смисъла на ТР№1/1995г., ОСГК, ВКС, но не и основание за възникване на съсобственост.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010 по т.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Правният въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора правен въпрос, определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл.288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. В разглеждания случай първият от поставените въпроси не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Това е така, защото разпоредбите на ЗС, уреждащи съсобствеността като притежание на правото на собственост на общо на две или повече лица, са ясни и не се нуждаят от такова тълкуване, което да допринесе за уеднаквяване на съдебната практика, за промяната и, или пък за развитието на правото. Ищците са твърдяли, че съсобствеността с общината е възникнала въз основа на реституция. Същевременно са се позовали на ТР №1/1995г., ОСГК, ВКС. Според последното обаче целта на ЗВСОНИ е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти доколкото те съществуват като обекти на собственост.Ако при промяна на вида или предназначението на имота е извършено пристрояване или надстрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си, собствеността се възстановява по отношение на тази част, която е съществувала към момента на одържавяване, а за останалата част в зависимост от положението и спрямо възстановената или се запазва собствеността на държавата, или тя се присъединява към възстановената по реда на чл.97 ЗС. В случая съдът е приел, че реституцията обхваща притежавания преди одържавяването имот – магазин №13, тя не може да създаде права за ищците и то в съсобственост спрямо съседния имот. Вторият въпрос е изцяло неотносим тъй като ищците са твърдяли наличие на съсобственост на основание реституция, а не, че са изключителни собственици поради присъединяването на съседния магазин по реда на чл.97 ЗС към възстановения им имот. Така поставеният въпрос не представлява правен въпрос, съгласно ТР№1/2009г., ОСГТК, по който да се е произнесъл въззивният съд, който да е бил предмет на спора пред него и да е бил включен в решаващите му изводи. При това положение не могат да бъдат преценени като относими приложените от касаторите съдебни решения на ВКС. Те касаят различни фактически обстановки, хипотези на извършени преустройства в одържавени имоти, съдържат конкретна преценка дали имотите съществуват в обема, в който са одържавени или не, както и изводи за присъединяване на новопостроеното по реда на чл.97 ЗС към възстановената част, поради невъзможност за отделянето му. В останалата част изложението съдържа касационни оплаквания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Те касаят обосноваността на съдебния акт и не могат да послужат пряко като основание за допускане касационно обжалване на решението. Необосноваността не е самостоятелно основание по чл.280,ал.1 ГПК, а е основание по чл.281,т.3 ГПК за касиране на вече допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация К. Г. А. следва да се присъдят направените разноски в размер на 300 лева, съгласно приложените доказателства. Другият ответник по касация не е направил искане, поради което и въпросът не следва да бъде поставян на разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 142/30.01.2014г. по гр. дело № 3937/2013г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. К. Д., К. Б. Ч., В. Б. К., Л. Ц. С., С. Й. Д., С. Д. Й. и Л. Д. Й., да заплатят на К. Г. А. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 300 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: