О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
гр. София, 20.04. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 745/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. М. Б. и Т. А. Бързачка – двамата от [населено място], обл. П., срещу определение № 24172 от 13.10.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 5944/2016 г. на Софийски градски съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на Х. Б. и Т. Бързачка срещу разпореждане от 29.03.2016 г. по гр. д. № 2327/2005 г., с което е върната подадената от същите молба за отмяна на влязло в сила определение от 23.02.2005 г.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Твърдят, че не са били уведомени редовно за указанията на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовности на молбата за отмяна, поради което считат връщането на молбата за незаконосъобразно.
С частната касационна жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение частната жалба на Х. Б. и Т. Бързачка срещу разпореждането на Софийски районен съд за връщане на подадената от частните жалбоподатели молба за отмяна на влязлото в сила определение от 23.02.2005 г. по гр. д. № 2327/2005 г., Софийски градски съд е приел, че молителите не са изпълнили в срок указанията в разпореждане от 30.06.2014 г. за представяне на доказателства относно представителната власт на посочения в молбата техен пълномощник – адвокат и на документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС. Въззивният съд е констатирал, че препис от разпореждането от 30.06.2014 г. е връчен лично на Т. Бързачка на 20.08.2014 г., но до изтичане на указания в него едноседмичен срок на 27.08.2014 г. нередовностите на молбата не са отстранени. В зависимост от тази констатация е направен извод, че молбата подлежи на връщане съгласно чл.306, ал.2 във вр. с чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно определение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС посочването на значимия за делото правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки за достъп до касационен контрол.
В представеното с частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподатели са се позовали на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не са посочили кой е правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило изхода на конкретното дело. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните твърдения и доводи : „Има решения, касаещи нарушени процесуални и материалноправни норми, касаещи правото на участие на страната и неин пълномощник в процеса. Атакуваното решение противоречи и на практиката на ВКС, а именно – решение № 14 от 25.01.2012 година на ВКС – Второ гражданско отделение, постановено по гр. д. № 292/2011 година”. Структурирано по този начин, изложението предполага служебно извеждане на значимия правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК от касационната инстанция, което противоречи на принципа на диспозитивното начало и е недопустимо съгласно указанията в цитираното тълкувателно решение. Непосочването на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, поради което не следва да се обсъжда задължителната практика, с която е аргументирана допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 24172 от 13.10.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 5944/2016 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :