О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
гр.София, 21.03.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 187 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 10.10. 2011г. по гр.д.№ 2544/ 2011г., с което ОС Пловдив, като е потвърдил определение от 01.08.2011г. по гр.д.№ 804/2010г. на РС Асеновград е върнал исковата молба на А. Д. К. и Л. А. К..
Жалбоподателите – А. Д. К. и Л. А. К., чрез процесуалния си представител поддържат, че следва да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата им молба.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С искова молба от 20.05.2010г. жалбоподателите са поискали да се обяви за окончателен предварителен договор от 21.10.2002г., сключен с Д. и Н. П., на основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
С протоколно определение от 25.02.2011г. по гр.д.№804/2010г. РС Асеновград е оставил исковата молба без движение с указание да бъде вписана. С определение от 01.08.2011г. по гр.д.№ 804/2010г. РС Асеновград е върнал исковата молба на А. и Л. К., поради неотстраняване нередовността на същата, а именно поради невписването й.
С обжалваното определение въззивният съд като е съобразил и даденото разрешение в т.3 на ТР№3/2009г. на ОСГК на ВКС е потвърдил първоинстанционното определение за връщане на исковата молба.
Жалбоподателите, чрез процесуалния си представител, поддържат, че с определението е даден отговор на процесуално правен въпрос от значение за спора, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото – за значението при проверка редовността на исковата молба на неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС.
В случая е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се слага край на производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Жалбоподателите твърдят, че поставения от тях въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, т.е. че е налице основание по чл.274, ал.3, вр. с чл.280, ал.1, т.3 за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. В обжалваното определение вззивният съд е дал отговор на поставения въпрос в съответствие с трайната практика на ВКС, изразена в т.3 на ТР№3/2009г. на ОСГК на ВКС, поради което не е налице липса на съдебна практика по същия, в който случай би било налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Така уеднаквената практика не се налага да бъде изменена поради промяна на законодателството и обществените условия при които е установена същата. Ето защо настоящия състав намира, че не е налице соченото от жалбоподателите основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на определение от 10.10. 2011г. по гр.д.№ 2544/ 2011г. на ОС Пловдив, по жалба на А. Д. К. и Л. А. К. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: