О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
гр. София 21.06.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 20 юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 641 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Т. И. П. и В. П. В. и двете чрез адв. Н. Т. срещу решение № 249/10.03.2011 г. по в.гр.дело № 1928/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2667/14.07.2010 г. по гр.дело № 5087/2009 г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата Т. И. П. е собственик на ? ид. част, а ищцата В. П. В. е собственик на 800/2090 кв.м. ид.части от реална част от недвижим имот – дворно място, находящо се в [населено място] дол, [община], представляващо ПИ * в кв.* по КП на [населено място] д., цялото с площ от 2090 кв.м., с площ на реалната част от 200 кв.м., отредена за придаване към ПИ * по РП и вместо отменената част е отхвърлен предявения от жалбоподателките иск срещу Х. Т. К. с пр.осн.чл.124 ал.1 ГПК. С определение № 1271/19.04.2011 г. по в.гр.дело № 1928/2010 г. на Варненския окръжен съд е допълнено решението от 10.03.2011 г.по същото дело в частта за разноските, като ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата 1475 лв. разноски за двете съдебни инстанции.
Жалбоподателите поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са формулирани правни въпроси, решени според жалбоподателките при наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Х. Т. К., чрез адв. В. В. в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на касационната жалба, тъй като е обжалвано въззивно решение с цена на иска до 5000 лв., съответно за липса на основания на допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл.280, ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв.
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника по жалбата Х. Т. К., че ищците са собственици както следва – ищцата Т. И. П. е собственик на ? ид. част, а ищцата В. П. В. е собственик на 800/2090 кв.м. ид.части от реална част от недвижим имот – дворно място, находящо се в [населено място] дол, [община], представляващо ПИ * в кв.* по КП на [населено място] д., цялото с площ от 2090 кв.м., с площ на реалната част от 200 кв.м., отредена за придаване към ПИ * по РП на основание наследяване за Т. И. П. от И. К. И., починал на 04.03.1984 г. и на основание сключен договор за дарение, обективиран в нот. акт № */2004 г. за В. П. В..
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената на иска по установителен иск за собственост върху имот се определя възоснова на данъчната оценка на имота, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право. Видно от приложеното на л. 8 от гр. дело № 5087/09 г. на Варненския районен съд удостоверение изх. № 482/01.02.2008 г. на [община] данъчната оценка на ПИ № * в кв.* по КП на [населено място] д., [община] с площ от 2090 кв.м. е в размер на 1795.70 лв. Жалбоподателката Т. И. П. претендира право на собственост върху ? ид.част от реална част от 200 кв.м. от посочения имот, а В. П. В. върху 800/2090 кв.м. ид.части върху същия имот.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното въззивно решение е с цена на иска до 5000 лв. Поради това на осн.чл.280,ал.2 от ГПК решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Подадените касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата Х. Т. К. следва да се присъди сумата 600 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 12026/13.04.2011 г., подадена от ищците Т. И. П. от [населено място],[жк] [улица] В. П. В. от [населено място],[жк], [улица] двете чрез адв. Н. Т. срещу решение № 249/10.03.2011 г. по в.гр.дело № 1928/2010 г. на Варненския окръжен съд, неразделна част от което е определение № 1271/19.04.2011 г. по в. гр. дело № 1928/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е допълнено решението от 10.03.2011 г.по същото дело в частта за разноските.
Прекратява производството по гр.дело № 641/2011 г. по описа на ВКС II г.о.
Осъжда Т. И. П. от [населено място],[жк] [улица] В. П. В. от [населено място],[жк], [улица] да заплатят на Х. Т. К. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, чрез адв.В. В. сумата 600 лв. разноски по делото за настоящото производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274,ал.2,пр.2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг състав на Гражданска колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: