2
определение по гр.д.№ 936 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 22.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 936 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано по подадена от [фирма] касационна жалба срещу решение № 168 от 22.11.2017 г. по в.гр.д.№ 444 от 2017 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1038 от 23.06.2017 г. по гр.д.№ 2951 от 2015 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.73, ал.1 от Закона за собствеността за заплащане на сумата 52 592,15 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е бил лишен ищецът поради ползване от ответника на вещите, подробно описани в молба вх.рег.№ 17396 от 16.06.2016 г. за периода от 22.10.2010 г. до 22.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 22.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и евентуалния иск по чл.59, ал.1 ЗЗД за същата сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно от ползването на вещите.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.2 и чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Счита, че обжалваното решение е очевидно неправилно и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. Липсата на доказателства за подмяна на монтирано и разположено хотелско оборудване и обзавеждане, пазенето на което е възложено по реда на чл.470 ГПК на лицето, експлоатиращо хотела, води ли до извода, че същото това оборудване и обзавеждане се е използвало от назначения пазач ?
2. Отговорно ли е лице, назначено по реда на чл.470 ГПК за пазач на описани вещи, монтирани в работещ търговски обект, да установи местонахождението и наличието на тези вещи /в това число и както е посочено в мотивите на обжалваното решение „съдбата на същите“/, при заявено възражение за подмяна на същите поради овехтяване и амортизация ?
3. Представляват ли годно и достатъчно доказателство свидетелски показания, установяващи обща идентичност на хотелски инвентар /мебели и оборудване/, разположени и монтирани в обекта- хотел или тези показания следва да бъдат дадени поотделно по отношение на „всяка една“ вещ ?
4. При наличие на възражение за подмяна, амортизация, погиване и повреждане на вещи, представляващи част от хотелски инвентар, заявено от лицето, което е назначено за пазач на тези вещи и което е експлоатирало хотела при назначаването му за пазач, носи ли това лице доказателствена тежест да установи подмяната, респективно амортизацията, демонтажа и „съдбата“ на тези вещи ? Липсата на доказателства за подмяна и/или погиване на вещите води ли до извода, че вещите продължават да служат съгласно предназначението си в обекта, където са били монтирани и разположени ?
5. При предявен иск с правно основание чл.73, ал.1 ЗС по отношение на множество вещи, когато общият размер на исковата претенция е формиран като сбор от претенции по отношение на всяка една вещ, може ли съдът да отхвърли частично исковете по отношение на друга част от тях и длъжен ли е да изследва наличието на основание за заплащане на обезщетение по чл.73, ал.1 ЗС по отношение на всяка една от процесните вещи ?
6. Съдържанието на официален документ- протокол за опис, съставен от ЧСИ, който изрично е подписан и от представител на лицето, назначено за пазач по реда на чл.470 ГПК и в който изрично е посочено лицето, притежаващо правото на собственост върху описаните вещи, представлява ли годно и достатъчно доказателство за установяване на принадлежността на вещите ?
В писмен отговор от 28.02.2018 г. ответникът [фирма] оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Обжалваното въззивно решение е постановено по предявени обективно съединени искове по чл.73, ал.1 ЗС и чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетения за лишаване на ищеца от ползването за периода от 22.10.2010 г. до 22.10.2015 г. на общо 199 вида движими вещи. Предявените 199 обективно съединени иска са на обща стойност от 52 592,15 лв., но всеки един от тях е на стойност под 5 000 лв. /в този смисъл са молбата на ищеца за изменение на иска от 05.04.2017 г., находяща се на лист 590 от първоинстанционното гр.д.№ 2951 от 2015 г. на Варненския окръжен съд и определението на Варненския окръжен съд за допускане увеличението на иска, постановено в съдебно заседание от 26.05.2017 г./. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК постановеното по тези искове въззивно решение не подлежи на касационно обжалване и следователно подадената срещу това решение касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената от [фирма] касационна жалба срещу решение № 168 от 22.11.2017 г. по в.гр.д.№ 444 от 2017 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение.
ПРЕКРАТЯВА образуваното по тази касационна жалба гр.д.№ 936 от 2018 г. по описа на ВКС, ГК, първо г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.