О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
гр. София, 22.03.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 905 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Д” Е. , гр. С. чрез процесуален представител адв. М срещу определение № 1582/16.07.2009г. по ч. т. дело № 848/2009г. на Окръжен съд Варна, с което е отменено разпореждане № 14084/30.05.2009г. по гр. д. № 5246/2009г. на Варненски районен съд за прекратяване на производството и делото е върнато за произнасяне по същество на подаденото заявление.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалноправните и процесуалноправните правила и необоснованост. Поддържа становище, че решаващият съдебен състав в противоречие на чл. 410 и чл. 103 във връзка с чл. 104, т. 4 ГПК е отменил разпореждането на РС Варна и е върнал делото за произнасяне по същество, като не е съобразил, че се претендира парично вземане в размер 81 872,01 лв. По отношение на претендираната лихва е изложен довод, че в тази част въззивният съд е следвало да потвърди разпореждането, доколкото има неизпълнение на определени реквизити от заявлението за издаване на заповед за изпълнение – не са индивидуализирани размера и периода на всяко от процесните вземания. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: как се процедира, когато се констатира, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят не е посочил началния период, от който започват да текат лихви за забава. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено.
Ответникът – заявител в първоинстанционното производство „Е” АД, гр. В. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд неправилно е прекратил производството, като не е съобразил, че съгласно чл. 107 ЗЕ общественият доставчик, електроенергийният системен оператор, обществените снабдители, крайните снабдители, преносното предприятие и разпределителните предприятия могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК за вземанията си за доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от тях услуги по този закон независимо от техния размер. Изложил е съображения, че доколкото заповедното производство при нередовност на заявлението не се обездвижва, ако районният съд констатира такива, следва да постанови разпореждане по същество, а не за прекратяване на производството.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Поставеният от частния жалбоподател въпрос „как се процедира, когато се констатира, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят не е посочил началния период, от който започват да текат лихви за забава” не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи; към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставения от частния жалбоподател въпрос има формирана съдебна практика в смисъла на приложеното към частната касационна жалба определение № 442/12.12.2008г. по т. дело № 430/2008г. на ВКС, ТК. Частният жалбоподател не е посочил противоречива практика по този въпрос.
Релевантен за спора с оглед частната касационна жалба е и въпросът „може ли да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ако вземането за доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от обществения доставчик, електроенергийния системен оператор, обществените снабдители, крайните снабдители, преносното предприятие или разпределителните предприятия услуги по ЗЕ са в по-голям размер от цената на исковете, подсъдни на районния съд, т. е. ако осъдителните искове са подсъдни на окръжния съд”. По отношение на този въпрос също не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 107 ЗЕ е достатъчно точна, ясна и не създава съмнение, че районният съд може да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК във връзка с чл. 107 ЗЕ, независимо от размера на доставената или пренесена електрическа енергия или предоставените по ЗЕ услуги.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република Б. , Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1582/16.07.2009г. по ч. т. дело № 848/2009г. на Окръжен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: