Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
4278_17_opr_chj_274(2)@[електронна поща]
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 24.11. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември 2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело № 4278 /2017 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. И. А. срещу определение № 385 от 23.05.2017 г. по ч.гр.д. № 220 /2017 г. на Софийски окръжен съд, г.о., с което, като е оставена без уважение частна жалба И. И. А., е потвърдено определение № 140 от 24.02.2017 г. на Самоковски районен съд, постановено по гр.д. № 650 /2008 г., с което е върната подадената от настоящия жалбоподател искова молба и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение и потвърденото с него определение са незаконосъобразни и иска отмяната им.
Частната жалба е допустима: подадена е в срок от страна по делото, срещу подлежащо на обжалване въззивно определение при обосноваване на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, жалбоподателят има правен интерес да обжалва определението, като частната жалба е редовна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел за законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че исковите молби за съдебна делба подлежат на вписване и че неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на исковата молба, е основание за нейното връщане на основание чл.129,ал.3 ГПК (т.3 ТР № 3 /2010 на ОСГК на ВКС); че законосъобразните указания за вписване са съобщени на жалбоподателя (ищец), че за молбата на жалбоподателя (ищец) за продължаване на срока с четири месеца не е посочена уважителна причина, че общото твърдение на жалбоподателя, че се намира в чужбина, без да сочи период от време, както и твърдението, че трябва да се снабди с копие от исковата молба, за да я впише, не обуславят наличието на уважителна причина по чл.63 ГПК за продължаване на срока за изпълнение на указанието. Крайният извод е, че законосъобразно първоинстанционният съд е върнал исковата молба на основание чл.129,ал.3 ГПК
Частният жалбоподател извежда процесуалноправния въпрос: представлява ли основание по чл.63,ал.1 ГПК за продължаване на дадения срок за вписване на исковата молба пребиваването на ищеца извън пределите на Р. България към момента на уведомяването му за разпореждането на съда?
Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с определение № 208 /20.10.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4196 /2016 г. на ІІ г.о. на ВКС, с определение № 511 /29.07.2017 г. по ч.гр.д. № 594 /2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд и с ТР № 1 /2000 г. по т.д. № 1 /2000 г. на ОСГК на ВКС.
Въпросът е обусловил изводите на въззивния съд, но не е разрешен в противоречие с посочените определения и ТР.
В определение № 208 /20.10.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4196 /2016 г. на ВКС, ІІ г.о., което е постановено на основание чл.274,ал.3,т.1 ГПК този въпрос изобщо не е обсъждан от Върховния касационен съд. в него единствено е констатирано, че срокът за отстраняване на нередовности е бил продължен, но въпреки това нередовностите не са били отстранени. С това определение е даден отговор на други два правни въпроса – че за съда, който е постановил продължаване на срок за отстраняване на нередовности, не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба продължаване на срока, нито задължение да указва банковата сметка за внасяне на суми, тъй като банковите сметки на съда са публични. С това определение не ВКС не е установено противоречие с установената практика, поради което не е допуснато касационно обжалване и няма произнасяне по съществото на процесуален въпрос. Поради което не е налице противоречие между разрешението в обжалваното определение и посоченото определение на ВКС.
В представеното определение № 511 /29.07.2017 г. по ч.гр.д. № 594 /2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд изведеният правен въпрос също не е разрешен. Там единствено е посочено, че срокът по чл.129 може да бъде продължен, но ищецът трябва да посочи уважителни причини на молбата си за продължаване на срок, което в случая не е направено. т.е. също липсва противоречиво разрешаване. Към това може да се добави, че в посоченото определение е отбелязано, че подлежи на обжалване, но не се твърди и не са представени доказателства, че е влязло в сила. Поради това и съгласно приетото с ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, че съдебната практика се формира от влезлите в сила съдебни решения, това определение не представлява съдебна практика по смисъла на т.2 от посоченото тълкувателно решение, противоречие с което би могло да обуслови основание за допускане на касационно обжалване.
В посоченото ТР № 1 /2000 г. по т.д. № 1 /20000 г. на ОСГК на ВКС, постановено по въпроси на въззивното производство по граждански дела по ГПК от 1952 г. (отм.), изведеният въпрос също не е разрешен. Поради което между обжалваното определение и тълкувателното решение също липсва противоречиво разрешаване.
Поради изложеното дотук не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
Разноски не са поискани и не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 385 от 23.05.2017 г. по ч.гр.д. № 220 /2017 г. на Софийски окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.