ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№226
гр. София, 26.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 1628 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 5268/18.05.2016 г. на Д. Г. С. чрез адв. В. Д. К. за изменение на Определение № 460/14.05.2016 г., постановено по гр.д. № 1628/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, III Гражданско отделение, в частта му за разноските.
Молителят претендира заплащане на сторените от него разноски в производството по допускане на касационно обжалване.
Ответната страна – Прокуратурата на Република България, е депозирала в срок становище по молбата, в което излага доводи за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Счита, че последното следва да бъде определено на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата е постъпила своевременно в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е основателна.
Върховния касационен съд, състав на III Гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Касационното производство е образувано по жалба, постъпила от Прокуратура на Република България против Решение от 03.02.2016 г., постановено по гр.д. № 8436/2015 г. по описа на Софийски градски съд, II „Б“ състав. С последното е отменено Решение от 05.03.2015 г., постановено по гр.д. № 366/2014 г. на СРС, 33 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Г. С. против Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 З. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата от 5 000 лв., като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата в размер от още 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. П. решение е потвърдено в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 З. за заплащане на сумата от 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и отхвърлен за сумата над 10 000 лв. до пълния му предявен размер от 20 000 лв., както и в частта, с която е уважен иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 З. за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди.
С Определение № 460/14.05.2016 г., постановено по гр.д. № 1628/2016 г., Върховния касационен съд, III Гражданско отделение в производството по реда на чл. 288 ГПК не е допуснал касационно обжалване на Решение от 03.02.2016 г., постановено по гр.д. № 8436/2015 г. по описа на Софийски градски съд, II „Б“ състав, в частта, с която след частична отмяна на Решение от 05.03.2015 г., постановено по гр.д. № 366/2014 г. на СРС, 33 състав е присъдена още сумата от 5 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди по предявения от Д. Г. С. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната част за сумата от 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за обезщетение за имуществени вреди в претендирания размер. С отговора на касационната жалба, постъпил от ответника по жалбата Д. Г. С. е направено искане за присъждане на разноски, приложени са договор за правна защита и съдействие № 31/04.04.2016 г. и фактура № [ЕГН]/31.03.2016 г. за заплащане на сумата в размер от 1 128 лв. С определението, постановено в производсвтото по чл. 288 ГПК Върховния касационен съд, III Гражданско отделение не е присъдил сторените от ответника по касационната жалба съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
В производството по чл. 248 от ГПК съдът може да измени или допълни постановения съдебен акт в частта за разноските при установяване на неправилно изчисляване на направените разноски или пропуск да се присъдят такива.
Съдът в настоящия състав намира, че определението по чл. 288 ГПК следва да се допълни, като на молителя се присъдят направените разноски. От договор за правна защита и съдействие № 31/04.04.2016 г. се установява, че молителят е заплатил в брой уговореното адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 128 лв. на адв. В. К. по фактура № [ЕГН]/31.03.2016 г.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение е основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки предмета му пред касационната инстанция – произнасяне по допускането на касационно обжалване по въззивно решение с предмет кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно приетото с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата според материалния интерес по спора – иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ З. за заплащане на сумата в размер от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение по досъдебно производство № 423/2012 г. на Първо СДВР, пр.пр. № 213/2012 г. по описа на СГП и за заплащане на сумата в размер от 600 лв. представляваща обезщетение за претърпени имущесвени вреди. С оглед на така изложеното минималното адвокатско възнаграждение по делото съобразно цената на предявените искове, определено по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. (ред. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.) е в размер на 1 148 лв., който следва да се редуцира до сумата от 861 лв., тъй като съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер 75 % от възнаграждението по чл. 7 от Наредбата.
Предвид изложеното, налице са условията на чл. 248, ал. 3 ГПК за изменение на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта му за съдебните разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Определение № 460/14.05.2016 г., постановено по гр.д. № 1628/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, III Гражданско отделение, както следва:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Прокуратурата на Република България, гр. софия, [улица] да заплати на Д. Г. С., ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес гр. софия, [улица], ет. 3, ап. 5 – Адвокатска кантора „К. и П.“, сумата в размер от 861 лв. – съдебни разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.