О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№226
Гр. София, 27.04.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. д. № 4550 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. В. Я. и И. В. Я. против Решение № VІ-33 от 06.04.2017 г. по в. гр. д. № 2046/2016 г. на Бургаския окръжен съд, допълнено по реда на чл. 248 ГПК с Решение № 769 от 27.09.2017 г. по същото дело. С посоченото въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 65 от 04.10.2016 г. по гр.д.№ 473/ 2015 г. на Районен съд- [населено място], с което са отхвърлени предявените от Г. Г. Д. против касаторите искове с правна квалификация чл. 108 ЗС, вместо което е постановено уважаване на същите, като е признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в Н..акт № 180 от 02.04.2012 г. по нот.дело № 164/ 2012 г. на нотариус М. В. с рег.№ 370, на следния недвижим имот: жилище, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00878.501.500.2.9 по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-55 от 24.08.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица], като ответниците са осъдени да предадат на ищцата владението на описания имот. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковете за собственост по чл. 108 ЗС бъдат отхвърлени.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване е формулиран правен въпрос, които според касаторите ебуславящ за изхода на делото и по който въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната съдебна практика- основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Уточнен и конкретизиран съобразно постановките на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК, този въпрос се свежда до критериите, въз основа на които съдът следва да формира извод за идентичност на процесния имот с имота, по отношение на който ищецът се легитимира като собственик.
Ответникът по касационната жалба- Г. Г. Д. е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
За да формира извод за основателност на предявените в пасивно субективно съединение искове за собственост по чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел, че имотът, придобит от ищцата по силата на договор за покупко-продажба от 02.04.2012 г., сключен с продавачите В. К. и Л. К., описан в нотариалния акт за продажбата като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00878.501.500.2.9 по КККР на [населено място], представляващ според описанието в акта апартамент № 16, вх.Б, ет.3 в [населено място], [улица], със застроена площ от 72,30 кв.м., е идентичен с имота, в който се намират ответниците въз основа на извършен на 20.05.2010 г. от ЧСИ Т. К. въвод срещу В. К., а именно апартамент № 16 в [жилищен адрес] на [улица] [населено място]. Този извод се основава и на съвкупен анализ на данните по делото, според които частният праводател на двете спорещи страни е един и същ- В. Д. Я., който с договор за покупко-продажба от 1997 г. е придобил собствеността върху апартамент № 16 в [жилищен адрес] на [улица] [населено място], като с влязло в сила решение по чл.19, ал.3 ЗЗД по гр.д.№ 17/ 2009 г. на РС- [населено място] е обявен за окончателен сключеният между В. Я. и праводателят на ищцата- В. К., предварителен договор за покупко-продажба на имота. Същевременно, според заключението на изслушаната по делото Съдебно-техническа експертиза, апартамент № 16, вх.Б, ет.3 на [улица] [населено място], описан в нотариалния акт за покупко-продажба от 2012 г. в полза на ищцата, е идентичен не с имот с идентификатор № 00878.501.500.2.9 по КККР на [населено място], а с имот с идентификатор № 00878.501.500.2.7. Независимо от това, след като е съобразил в тяхната съвкупност данните по делото и като е взел предвид, че спорещите страни черпят правата си от един и същ частен праводател- В. Д. Я., който е бил собственик именно на апартамент № 16, в който ответниците са били въведени във владение, въззивният съд е приел, че е установена идентичността между процесния имот по начина, съобразно който същият се индивидуализира по действащата кадастрална карта на [населено място], от една страна, и притежавания от частния праводател на ищцата апартамент, който й е бил прехвърлен през 2012 г., респ. апартамента, в който се намират ответниците въз основа на извършения през 2010 г. въвод.
При така изложените мотиви, поставени в основата на въззивното решение, следва да се приеме, че поставеният от касаторите правен въпрос относно критериите, въз основа на които съдът следва да формира извод за идентичност на имота, предмет на спора, с имота, по отношение на който ищецът се легитимира като собственик, действително е от обуславящо значение за изхода на спора, доколкото според изслушаната Съдебно-техническа експертиза процесният имот по начина, индивидуализиран съобразно действащата кадастрална карта на [населено място], не е идентичен с имота, притежаван от частния праводател на ищцата. В този смисъл произнасянето на въззивния съд не е съобразено с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, според която при спор за идентичност на недвижими имоти, следва да бъдат събрани и съобразени данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, въз основа на които данни в съвкупност с останалите доказателства да се формира извод налице ли е идентичност на имотите, описани в актовете, легитимиращи правата на всяка от страните и съществуващият в действителност недвижим имот-обект на кадастъра /Решение № 68 от 14.07.2015 г. по гр.д.№ 7224/ 2014 г. на ІІ г.о./.
С оглед изложеното, налице са предпоставките на процесуалния закон за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед допускане на касационното обжалване, на касаторите следва да се укаже необходимостта да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 180,18 лв. /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № VІ-33 от 06.04.2017 г. по в. гр. д. № 2046/2016 г. на Бургаския окръжен съд, допълнено по реда на чл. 248 ГПК с Решение № 769 от 27.09.2017 г. по същото дело, по касационната жалба на Ц. В. Я. и И. В. Я..
УКАЗВА на касаторите, че в едноседмичен срок от съобщението следва да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 180,18 лв., като при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: