1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
гр. София, 28.03.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 830 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител „Адвокатско дружество С. и съдружници” чрез адв. В. С. С. срещу разпореждане № 2623 от 12.12.2013г. по ч. т. дело № 758/2013г. на Варненски апелативен съд. С обжалваното разпореждане въззивният съд е върнал частната касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу определение № 753 от 20.11.2013г. по в. ч. т. дело № 758/2013г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 21.10.2013г. по т. дело № 360/2013г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлена молбата на [фирма] за конституирането му като трето лице – помагач на страната на ответника.
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че определението е в противоречие с нормите на ГПК, уреждащи правомощията на въззивната инстанция при администриране на подадени чрез него касационни жалби – в разпоредбите на чл. 285 и чл. 286 ГПК са посочени лимитативно случаите, при които касационната жалба подлежи на връщане, и настоящият случай не попада в някоя от предвидените хипотези. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като разпореждането – предмет на настоящата частна жалба попада в приложното поле на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Ответниците [фирма], [населено място] /ищец/ и [фирма], [населено място] /ответник в първоинстанционното производство/ не изразяват становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С първоинстанционното определение от 21.10.2013г. по т. дело № 360/2013г. на Варненски окръжен съд е отхвърлена молбата на [фирма] за конституирането му като трето лице – помагач на страната на ответника. Това определение е потвърдено от Варненски апелативен съд с определение № 753 от 20.11.2013г. по в. ч. т. дело № 758/2013г. по повод обжалването му от [фирма], [населено място]. За да върне частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното определение, Варненски апелативен съд е приел, че това определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не разрешава друг спор по същество на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, като се е позовал на Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК.
Обжалваното разпореждане на Варненски апелативен съд е правилно. В правомощията на въззивната инстанция е преди да изпрати делото на касационната инстанция да извърши проверка за допустимостта и редовността на частната касационна жалба. Според чл. 278, ал. 4 ГПК спрямо частната жалба, включително и спрямо частната касационна жалба се прилагат субсидиарно правилата за обжалване на решенията, т. е. в производството за разглеждане на частна жалба субсидиарно приложение ще намерят правилата за въззивно обжалване на решенията, а в производството по частна касационна жалба – съответно правилата за касационно обжалване на въззивните решения. Извършената от въззивния съд проверка за редовността на частната касационна жалба, включително обжалваемостта на въззивното определение, е в съответствие с разпоредбата на чл. 278, ал. 4 във връзка с чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
В разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК са предвидени две основни категории определения на въззивния съд, които подлежат на касационно обжалване: 1/ определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/; 2/ определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Обжалваният съдебен акт не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по – нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство, нито прегражда развитието на друго производство. Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд, с което не се допуска встъпване или привличане на трето лице – помагач, произтича от закона – чл. 220, изр. 2 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Това определение не е преграждащо, третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Следователно определението по чл. 220, изр. 2 ГПК подлежи на двуинстанционно разглеждане. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, с което Варненски апелативен се е произнесъл по частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд.
Въззивният съдебен акт не е от категорията и на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда неговото развитие. Определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, са тези съдебни актове, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство. Определенията, постановени по искане за конституиране на трето лице-помагач поради встъпване или привличане не отговорят на изискването по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Конституирането на трето лице – помагач има за цел да обвърже третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, с установителната сила на мотивите на решението. С недопускане на трето лице – помагач в процеса постановеното решение няма да притежава установително действие в отношенията между недопуснатото трето лице и насрещната страна.
В този смисъл е задължителната практика на ВКС – т. 9, б. „а” от Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2001г. от 17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане на Варненски апелативен съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2623 от 12.12.2013г. по ч. т. дело № 758/2013г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.