O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 28.05.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2783/2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 3739/06.02.2014 година на М. А. Н. , С. Т. Н. , Г. Т. Н. , и тримата от [населено място] чрез адв. Д. К.- АК- В. срещу въззивно Решение Nо 23 от 09.01.2014 година по гр .възз.д.Nо 1926/2012 година на ОС-Варна , с което е допълнен диспозитив на Решение Nо 11/03.01.2013 год. по същото дело.
С посоченото решение , окръжният съд е правомощията си на въззивна инстанция по чл.196 и сл. ГПК/ отм./ във вр. с чл.193 ГПК/ отм./ е допълнил Решение Nо 23 от 09.01.2014 година по гр.възз.д. Nо 1926/2012 година на ОС-Варна, в частта по предявените искове по чл. 108 ЗС срещу ответниците М. А. Н. , С. Т. Н. и Г. Т. Н. , като след отмяна на Решение Nо 2418/ 18.07.2008 год. по гр.д. Nо 7844/ 2007 год. на РС-Варна досежно изцяло отхвърлителните искове за собственост на постройките в УПИ Nо VIII-2 кв. 2 по плана на 26 подрайон на [населено място] срещу тези ответници , е постановено ново решение , с което М. А. Н., С. Т. Н. и Г. Т. Н. са осъдени да предадат на И. Г. Т. , Д. И. П. и Е. И. Г. 2/6 идеални части следния недвижим имот – жилищна сграда , състояща се от три стаи, антре , кухненски бокс и баня тоалетна , обозначени като помещения Nоо 1, 2, 3 и 4 по скица на в.л., находяща се на л. 121 – производство районен съд, като за разликата до останалите 4/6 идеални части както и по отношение на всички други постройки в ПИ исковете са отхвърлени.
За да постанови решението си , въззивният съд изцяло е съобразил указанията на ВКС по решение по гр.д.Nо 3665/2013 год.относно спорния предмет на исковете по чл. 108 ЗС и предметната рамка на висящия спор пред въззивния съд , както и с дадените по предходно решение на ВКС по чл. 290 ГПК разсянения по въпроса за наличие на съсобственост и нейния бездялов характер при извършена прехвърлителна сделка между съпрузи с имот, лична собственост на съпруга прехвърлител и обема на прехвърлените права.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на закона относно обема права , получени в наследство на наследодателя на ищците- Г. И. Н. и незачитане правата на първата му съпруга А.- поч. 1960 год.,в нарушение на процесуалните правила касаещи необсъждане на релевирано възражения за придобивна давност и е необоснованост , основания за отмяна на неправилно решение по чл. 281 т.3 ГПК.
С приложеното изложение се поддържа , че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по обусловилия изхода на делото въпрос за наследствената маса на наследодателя на ищците Г. И. Н. и правото на наследяване на наследниците по закон , в конктекста на данните по делото за придобитата идеална част от имота от наследодателя , както и по въпроса за решението на въззивния съд , когато с него няма признасяне по релевирано възражение за придобивна давност на правата , които са придобити в резултат на отчуждаване като обещетение и чии са правата на собственост след отмяна на отчуждението респ. на спорните помещения в периода след отмяна на очуждителната заповед, а този въпрос би бил от значение за развитие на правото и прилагане института на давността.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор-възражения от адв. Д. П. – АК- В. като пълномощник на Г. В. Г. и С. Й. Г. , с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и се релевират възражения по основателността на касационната жалба. Претендират се разноски за касационното производство.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за данъчната оценка на спорното вещно право касационната жалба се явява процесуално допустима.
След преценка на изведените с изложението към касационната жалба правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, посочените основания на т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и преценка в контекста на правния спор и данните по делото, настоящия състав намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Съгласно разясненията на ТР Nо 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС , за да се допусне касационно обжалване на подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд по гражданско дело, с изложението си касаторът следва да изведе онези правни / материално или процесуално / въпроси, които са дали пряко отражение на изводите на съда относно допустимостта или недопустимостта, за основателността или неоснователността на конкретния правен спор. Наред с това , за да бъде извършена правилно селекцията, касаторът следва – поддържайки определено основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК , да посочи в приложното поле на кое от установените от законодателя основания иска да се допускане обжалването пред ВКС и защо, да приложи онези съдебни решения , които илюстрират твърденията му за наличие на противоречие със задължителна практика на ВКС, респ. за противоречивото разрешаване на изведения правен въпрос или да посочи и обоснове необходимостта от исканото произнасяне.
Изведените правни въпроси нямат качеството на обуславящи изхода на делото, тъй като проблемът за обема на останалите в наследство права на Г. И. Н. е решаван по делото , съобразно релевирани в хода на делото фактически и правни възражения, сред които няма такива , че първата съпруга на наследодателя А., чиито доведен син е наследодателя на настоящите касаторите – ответници по исковете за собственост Т. Н., има права в собствеността на постройките, и тези права намаляват дела на Г. И. Н.. След като смъртта на първата съпруга на Г. И. Н. е през 1960 година , при съществуващ режим на разделност на придобитите вещни права , то няма законови и фактически предпоставки признати вещни права по силата на Закона за уреждане правата на лицата , които са заели или получили държавни дворни места / ЗУПЛЗПДДМ/- ДВ.бр.90/1956 год. на Г. И. Н. към 1966 година,т.е. след смъртта на първата му съпруга , да се считат отчасти придобити от същата след като няма никакви данни , а и не са събирани доказателства, че правата са придобити от А. Г. преди смъртта и.
Поставеният въпрос за обема на наследствените права на Г. Н. не предпоставя необходимост от ново произнасяне , и по причина, че приетият за безспорен факт , че постройките в спорния ПИ , съгласно вписаните в Удостоверението по чл. 4 ЗУПЛЗПДДМ /ДВ. бр. 90/1956 год./ лица Г. И. Н. и Т. Г. Г. / Н./ с права на признатото право на строеж по ? идеална част , са построили всеки за себе си и семействата си жилищни помещения на условно обособените два административни адреса – [улица]съответно Nо 15 и Nо15а. в тази насока , проблемът за това , че наследствените права на Г. И. Н. са ? идеална част от ? идеална част , не е поставян като спор между страните по делото до настоящата / трета / касационна жалба .
Не може да обуслови допускане на касационно обжалване и поставеният въпрос за непроизнасяне от страна на съда по релевирано възражение за давност, която е текла и по време на отчуждаването на имота до възстановяването му само и единствено в полза на касаторите-ответници по иска като наследници на Т. Г. Г. / Н./. Непроизнасянето от страна на решаващия съд по релевирано възражение за придобивна давност , съставлява нарушение на процесуалните правила, гарантиращи правилността на съдебния акт. Непроизнасянето по конкретен довод , не може да се тълкува като неправилно приложение на закона , нито като основания a priori за допускане на касационното обжалване, след като дали това нарушение е налице или, касационният съд може да констатира само и доколкото е допуснал касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр, с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 3739/06.02.2014 година на М. А. Н. , С. Т. Н. , Г. Т. Н. , и тримата от [населено място] заявена чрез адв. Д. К.- АК- В. срещу въззивно Решение Nо 23 от 09.01.2014 година по гр .възз.д.Nо 1926/2012 година на ОС-Варна , с което е допълнен диспозитив на Решение Nо 11/03.01.2013 год. по същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :