4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 829/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
гр.София, 29.03. 2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 829/2012 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определението на Варненския апелативен съд № 370/10.07.2012 год., постановено по в.ч.т.дело № 331/2012 год. С това определение апелативният съд е потвърдил определението на Варненския окръжен съд № 1895/10.04.2012 год. по т.дело № 2997/2011 год., с което е прекратено производството по делото в частта относно предявеният от Пристанище В. срещу [фирма], [населено място] иск по чл.534 ТЗ за сумата 90 251,10 лева поради липса на правен интерес и е спрял на основание чл.229, т.4 ГПК производството в останалата му част по отношение на предявения от Пристанище В. срещу С. П. Н. от [населено място] иск по чл.534 ТЗ за сумата 90 251,10 лева по запис на заповед от 27.11.2007 год., издаден в полза на ищеца от [фирма], авалиран от ответника С. Н..
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон по изложени в жалбата съображения. Моли да бъде отменено обжалваното определение и разгледани по същество предявените менителнични искове за неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ.
В допълнително изложение към частната касационна жалба поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения съществен правен въпрос „има ли Пристанище В. ЕАД правен интерес от търсене на защита по осъдителния иск с правно основание чл.534 ТЗ при неудовлетвореност на кредитора в заповедното производство”.
Ответниците по частната касационна жалба чрез процесуалния си представител адвокат Ал.Р. от ВАК изразяват становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
Видно от данните по делото, за да потвърди първоинстанционното определение в частта му, с която е прекратено производството по т.дело № 2997/2011 год. на ОС-Варна по предявеният от Пристанище В. срещу [фирма] менителничен иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ за сумата 90 251,10 лева, дължима по запис на заповед от 27.11.2007 год. с издател дружеството и авалиран от втория ответник С. Н., апелативният съд е приел, че ищецът няма правен интерес да води този иск срещу търговското дружество предвид наличието на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК за вземането по същия запис на заповед, предмет и на иска по чл.534 ТЗ. По делото е безспорно, че длъжникът [фирма] не е направил възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК и производството по чл.422 ГПК по т.дело № 2728/2011 год. на ОС-Варна по отношение на него е прекратено. При тези данни е направен извода, че не са налице предпоставките за предявяване на иска по чл.534 ТЗ срещу този ответник. По отношение на втория ответник С. Н.-авалист на записа на заповед искът по чл.422 ГПК е отхвърлен като погасен по давност, но тъй като решението по т.дело № 2728/2011 год. на ОС-Варна към момента на постановяване на обжалваното определение все още не е влязло в сила, производството по отношение на този ответник е спряно на основание чл.229, т.4 ГПК, тъй като едва след окончателното приключване на делото по иска по чл.422 ГПК може да се прецени дали е налице прескрибиран менителничен ефект, легитимиращ приносителя му да предяви менителничния иск по чл.534 ТЗ по отношение на авалиста.
По силата на препращащата норма на чл.278, ал.4 ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. За да бъде допуснато определението на въззивния съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
В случая, видно от съдържанието на частната касационна жалба, жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от него съществен правен въпрос относно наличието на правен интерес за Пристанище В. от търсената защита по предявения от него иск с правно основание чл.534 ТЗ. Така поставеният въпрос е релевантен за изхода на спора, но по отношение на него не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС по смисъла на т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, с която съдът се е съобразил при постановяване на обжалвания съдебен акт. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС по въпроса, че специалният иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ принадлежи на приносителите на запис на заповед или менителница, чиито менителнични искове са погасени по давност. Погасяването може да е резултат на прескрибиране на менителничния ефект поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или да се дължи на преюдициране на ефекта поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него. Искът може да бъде предявен само ако приносителят на менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права поради погасяване на задължението по давност или пропуск да бъдат извършени необходимите действия за запазване на преките менителнични права на ползуващото се лице. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК на ВКС, Търговска колегия р.№ 42/07.04.2009 год. по т.дело № 453/2008 год. на ІІ т.о.; р.№ 135/20.12.2010 год. по т.дело № 13/2010 год. на І т.о. и др. Преценката за допустимост на иска по чл.534 ТЗ, по повод на който е постановено обжалваното определение, е в съответствие с цитираната практика на ВКС, постановена при действието на новия ГПК. Както вече беше посочено, с оглед данните по делото, по отношение на ответника [фирма] ищецът е реализирал вече правата си по процесния запис на заповед от 27.11.2007 год. по реда на заповедното производство. При наличието на влязла в сила заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист по чл.417, т.9 ГПК в полза на Пристанище В. не е налице предпоставка за водене на иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ срещу дружеството за вземане, произтичащо от същия запис на заповед.
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Варненския апелативен съд, поради което съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд № 370/10.07.2012 год., постановено по в.ч.т.дело № 331/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: