2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
С., 29.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2510/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. Г. П. – от [населено място] срещу Решение № 29 от 15.04.2014 г. по гр.д. № 60/ 2014 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 97 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 543/ 2013 г. на Сливенски окръжен съд, с което Т. Г. П. – от [населено място] е осъдена да плати на С. П. Х. – от [населено място] 16 000 евро, със законната лихва от датата на исковата молба, която сума съставлява част от задължение по запис на заповед от 04.12.2010 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателката в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК сочи, че по въпроса: трябва ли, необходимо ли е, допустимо ли е тълкуване от съда на волята на издателя на запис на заповед по отношение на падежа, когато записът на заповед представлява попълнена от издателя предварително изготвена бланка и ръкописният текст стриктно следва темата, зададена от печатния текст на бланката, е налице допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. П. Х. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор възразява, че изложеният въпрос не е достатъчно значим за развитие на правото, тъй като представлява конкретно проявление на възможност да се тълкува волеизявление, отразено в писмен акт и не е налице ”точно прилагане на закона” и „развитие на правото” по смисъла на ТР №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, а и жалбоподателката не излага обосновани съждения за прилагането на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен осъдителен иск, предявен като частичен, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По изведения въпрос жалбоподателката не излага съображения защо счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, въпреки което следва да се отбележи, че соченото основание не е налице. Съгласно т.4 на ТР№1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена, което в случая не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 29/15.04.2014 г. по гр.д. № 60/ 2014 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: