О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 226
София, 29.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи май , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 181/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Р. , понастоящем в затвора в [населено място], чрез адв. М. Д. като особен представител, против решение № 296/07.11.2011 год. по в. гр.д. №356/2011 год. на Великотърновския апелативен съд , в частта в която е потвърдено решение №5/18.02.2010 год. по гр.д. №856/2009 год. на Окръжен съд [населено място] , с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Районен съд [населено място] искове за присъждане на имуществени вреди в размер на 1920 лв. – неполучено трудово възнаграждение за период от 11 месеца и 30 000 лв. неимуществени вреди , претърпени в резултат на незаконните действия на длъжностни лица при Свищовския районен съд , изразяващи се в даване на неверни данни за миналите му осъждания.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуален закон, доколкото съдът не е обсъдил относими към правилното решаване на спора доказателства. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени
Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Ответникът по касация Районен съд [населено място], не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба в частта, в която се обжалва отхвърлителното решение досежно иска за имуществени вреди в размер на 1920 лв. съгл. чл. 280,ал.2 ГПК е процесуално недопустима , доколкото цената на този иск е под 5 000 лв. и решението не подлежи на касационно обжалване. С оглед на това в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане.
В останалата част касационната жалба е процесуално допустима като е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , касационно обжалване на въззивното решение в тази част не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване.
В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал3,т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно причинната връзка като елемент от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД в противоречие със съдебната практика. В тази връзка като основание за допустимост на касационното обжалване сочи това по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Същевременно се позовава на т.6 и 7 от ППВС №7/1959 год. на ППВС.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР №1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело №1/2009 год. ОСГТК правният въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило правните изводи на съда , респ. изхода на спора.
В случая предявените искове са отхвърлени доколкото съдът е приел, че няма виновно противоправно деяние от страна на служителите на ответния съд, а не поради липса на причинно следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. С оглед на това посочения от касатора въпрос няма характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280 ГПК.
Формулирането на правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
С оглед на това не се налага обсъждането на допълнителния критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК или противоречието на решението с ППВС №7/1959 год., което би обосновало критерият по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, доколкото става въпрос за задължителна практика на ВС.
Предвид горното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ решение № 296/07.11.2011 год. по в. гр.д. №356/2011 год. на Великотърновския апелативен съд , в частта в която е потвърдено решение №5/18.02.2010 год. по гр.д. №856/2009 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е отхвърлен предявеният С. А. Р. срещу Районен съд [населено място] иск за сума в размер на 1920 лв. , претендирана като обезщетение за имуществени вреди – неполучено трудово възнаграждение за период от 11 месеца в резултат на незаконните действия на длъжностни лица при Свищовския районен съд , изразяващи се в даване на неверни данни за миналите му осъждания.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в частта, в която е потвърдено решение №5/18.02.2010 год. по гр.д. №856/2009 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е отхвърлен иска в размер на 30 000 лв., претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконните действия на длъжностни лица при Свищовския районен съд .
В частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане, определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС.
В останалата част, определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: