О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
гр. София, 31.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 1010 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Т. М. срещу определение от 02.02.2016г. по ч.гр.д. № 299/2015г. на Окръжен съд – Монтана, с което е оставена без уважение жалбата на С. Т. М. срещу разпореждане от 06.11.2014г. на Районен съд – Монтана за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 408/ 2013г. /заповедно производство/ въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение след влизане в сила решение по чл.422 ГПК..
Ответниците не представят отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Предмет на производството по чл.274, ал.3 ГПК е въззивен акт, постановен в заповедното производство, който съгласно даденото разрешение в т.8 от Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, не подлежи на касационно обжалване, поради което частната касационна жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане. Нещо повече, разпореждането по чл.407, ал.1 ГПК, с което първоинстанционният съд се произнася по искане за издаване на изпълнителен лист подлежи на двуинстанционно разглеждане, като произнасянето на въззивният съд по същество изчерпва инстанционния контрол. Разпоредбата на чл.407 ГПК е идентична по съдържание на чл.244 ГПК /отм./, при действието на която в т.6 от Тълкувателно решение № 1/ 17.01.201г. на ОСГК на ВКС е дадено разрешението, че пред ВКС подлежи на обжалване по реда на частните жалби само разпореждане за издаване на изпълнителен лист, постановено за първи път от въззивния съд, какъвто не е настоящият случай. Въззивното определение не попада в приложното поле на чл.274, ал.3 ГПК, тъй като няма преграждащ характер и не е предвидена изрично неговата обжалваемост.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на С. Т. М. срещу определение от 02.02.2016г. по ч.гр.д. № 299/2015г. на Окръжен съд – Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.