4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 730/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№226
гр.София, 07.042011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 730/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК
Образувано е по касационна жалба на М. на здравеопазването[населено място] срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 58/06.04.2010 год., постановено по в.т.дело № 9/2010 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд № 182/13.11.2009 год. по гр.дело № 659/2009 год. апелативният съд е отхвърлил предявеният от ищеца касатор срещу М.[фирма],[населено място] иск по чл.74 ТЗ за отмяна на взетите решения по т.10 и т.11 от протокола на общото събрание на акционерите на дружеството, проведено на 17.06.2009 год. относно отказа за увеличение на капитала и изменение на устава на АД.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Излагат се съображения, че необосновано и незаконосъобразно съдът е приел, че текстовете на ал.4 и ал.5 от пар.62 на ПЗР на Закона за държавния бюджет на РБ за 2007 год. и пар.67, ал.5 и ал.6 от ПЗР на ЗДБРБ за 2008 год. не могат да дерогират действието на императивните норми на ТЗ, който се явява специален закон досежно процедурата за вземане на решения от ОС на търговското дружество. Счита, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона без да го формулира изрично и без да конкретизира основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М.[фирма], гр.В.Търново не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение апелативният съд е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията по т.10 и т.11 от протокола на ОС на акционерите, проведено на 17.06.2009 год., с които е отказано предложението на М. на здравеопазването за увеличаване на капитала и изменение на устава на дружеството срещу стойността на предоставените от държавата средства за погасяване на задълженията на болницата съгласно ПЗР на Закона за държавния бюджет на РБ за 2007 год. и 2008 год. в размер общо на 331 000 лева. Съдът е осъществил съдебен контрол върху законосъобразността на атакуваните решения, като е извършил проверка спазени ли са изискванията на закона и устава на дружеството, свързани с процедурата на провеждане на събранието. В резултат на тази проверка и с оглед данните по делото е прието, че правилно ОС е отказало да увеличи капитала и да измени устава на дружеството предвид липсата на формирано на събранието квалифицирано мнозинство от 2/3 от представения капитал необходимо съгласно императивната норма на чл.230, ал.2 ТЗ за приемането на решения по чл.221, т.1 и т.2 ТЗ. Прието е също, че към датата на провеждане на процесното ОС на акционерите – 17.06.2009 год. нормите на ПЗР на ЗДБРБ за 2007 год. и 2008 год. /на които се позовава ищеца/ вече не действуват, тъй като се прилагат за съответната календарна година, в която са извършени процесните плащания. Направен е решаващият извод, че отрицателните решения на ОС, чиято отмяна се иска по реда на чл.74 ТЗ са правилни и са съобразени с разпоредбите на закона и устава на дружеството, поради което искът за отмяната им е отхвърлен като неоснователен.
Видно от съдържанието на касационната жалба, касаторът не е формулирал съществения материалноправен или процесуален въпрос обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, което е негово задължение съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС. Касационният съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на жалбата му. Няма изложени конкретни доводи, обосноваващи наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Наведените в касационната жалба съображения представляват всъщност оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение. Това са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като касаторът не сочи противоречие с практиката на ВКС, отразена в ППВС, тълкувателни решения на ОСГК и ОСТК на ВКС или решения, постановени по реда на чл.290 от новия ГПК. Не представя данни и за наличие на противоречива съдебна практика, която има предвид практиката на съдилищата, произнесли се с влезли в сила решения по граждански или търговски дела по съществения правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело, а не за противоречие между първоинстанционното и въззивното решение по едно и също дело, както неправилно се поддържа в касационната жалба.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по поставения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Нормите на чл.230 и чл.221 ТЗ са достатъчно ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им е налице постоянна и непротиворечива съдебна практика.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд № 58/06.04.2010 год., постановено по в.т.дело № 9/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/