6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
гр. София, 08.04.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2067 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. А. М. против определение № 17656/15.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 12381/2012 г. от Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба оспорва наличието на касационни основания по допустимостта на касационното обжалване, както и жалбата по същество.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение на въззивен съд е потвърдено определение на районен съд, с което е оставено без уважение искане за спиране на изпълнение по изпълнително дело, на основание чл.524 ГПК.
Съдът е приел, че молителят не е трето лице по смисъла на чл.432, ал.2 ГПК и претенцията му за спиране на изпълнението, насочено против неговата съпруга не следва да се приеме за основателна. От фактическа страна, съдът е приел, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, спирането на което се иска, е издаден против съпругата на молителя, П. Т. М.. Изпълнителният лист е издаден по гр.д.№ 20404/2006 г. по описа на СРС, 50 състав, като с него П. М. е осъдена да предаде владението върху недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място], на К. А., на основание чл.38а ЗЖСК. Твърдението на молителя по молбата с правно основание чл.524 ГПК е, че той не е бил страна в процеса по иска с правно основание чл.38а ЗЖСК и не е обвързан от силата на пресъдено нещо по този иск. Твърди, че притежава собствени права върху недвижимия имот, изразяващи се в придобиването му на основание придобивна давност, за което представя към молбата си писмено доказателство – нотариален акт от 22.12.200* г., с който му се признават правата на собственост върху спорния имот, на основание изтекла в негова полза придобивна давност.
С обжалваното определение, съдът е приел, че срокът на придобивната давност, за който молителят твърди че е изтекъл, като основание за придобиването на правото на собственост върху имота, е текъл по време на брака му с П. М., поради което имотът е придобит от двамата съпрузи в режим на СИО. По тези съображения, съдът е приел, че макар да не е участвувал в производството по иска с правно основание чл.38а ЗЖСК, то той е обвързан от решението по това дело и не е трето на изпълнението лице.
В изложението на касационните основания по допустимостта на касационното обжалване се сочи процесуалноправен въпрос – заварения в имота съпруг, който притежава самостоятелен титул за собственост, сочещ оригинерно придобивно основание, трето лице ли е по смисъла на чл.523 и чл.524 ГПК. Сочи се противоречие по този правен въпрос на възприетото от въззивния съд с това, дадено с определение № 479/2009 г. на ВКС, постановено по ч.гр.д.№ 178/2009 г. ІV г.о. С цитираното определение е прието, че когато трето лице, владеещо имота след завеждането на иска противопоставя на взискателя права, изключващи правата по изпълнителния титул, то съдебния изпълнител е длъжен да спре изпълнението, като предостави на третото лице правната възможност да поиска спиране на изпълнението. Липсва противоречие между посоченото определение и възприетото от въззивния съд с обжалваното определение, доколкото определението на ВКС, посочено по-горе касае задължението на съдебния изпълнител, в посочената хипотеза, да даде възможност на третото лице да поиска спиране. В настоящия случай съдът не е отрекъл тази възможност на третото лице, напротив – постановеното обжалвано определение е именно в производството, по което третото лице е поискало спирането на изпълнението. Процесуалната възможност за искането за спиране, която се касае в определението на ВКС, посочено от касатора, не е била предмет на обсъждане от въззивния съд, поради което и цитираното определение е неотносимо към предпоставките за допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, към които препраща разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК.
Сочи се материалноправен въпрос, който според касатора е разрешен в противоречие с възприетото по този правен въпрос с решение № 4/20.01.2011 г. на ВКС, по гр.д.№ 1114/2010 г. І г.о. Сочения правен въпрос е относно това, владението на единия съпруг, води ли до придобиването на право на собственост от другия съпруг тогава, когато се касае за недобросъвестно владение и явяват ли се съпрузите необходими другари по вещни и владелчески искове относно същия недвижим имот. С цитираното решение на ВКС е прието, че в конкретната хипотеза липсват доказателства молителката в отменителното производство де придобито в режим на СИО, респ. липсват данни по делото, от които да се направи извода за нейното качество на необходим другар в процеса, налагащо отмяната на влязлото в сила решение. Съдът не се е произнесъл по така поставения правен въпрос в противоречие с възприетото от въззивния съд, поради което не е и налице соченото противоречие. Освен изложеното, цитираното решение е постановено в производство по чл.304 ГПК, като с него не се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. В това производство съдът се ограничава с изводи относно това, налице ли са предпоставки за отмяна на влязлото в сила решение, като в хипотезата по цитираното решение № 4/20.01.2011 г. на ВКС, по гр.д.№ 1114/2010 г. І г.о. съдът е оставил без уважение молбата за отмяна на влязлото в сила решение, като е приел, че липсват доказателства за качеството необходим задължителен другар на молителката, но не се е произнесъл по правния въпрос, посочен от касатора в настоящото производство.
Сочи се правен въпрос, свързан с правомощията на съда по направено искане за спиране на изпълнението на основание чл.523 и чл.524 ГПК да се произнася по материалноправните последици от придобивната давност по отношение на молителя, като признава права на собственост и на длъжника по изпълнителното дело в режим на СИО, като в тази връзка се прави извод за наличие на обвързаност на молителя от влязлото в сила решение, с които неговия съпруг е осъден да предаде владението на взискателя. Въпросът се поставя в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, относно допустимостта на касационното обжалване. Съдът се е произнесъл по този правен въпрос, поради същия е относим към правния спор, а от друга страна по него липсва задължителна съдебна практика, поради което на основание чл.280, ал.1, т.3 вр. с чл.274, ал.3 ГПК, касационното обжалване следва да се допусне.
По правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съдът приема следното:
В производството по чл.524 ГПК, съдът се произнася по искането за спиране на изпълнителното производство въз основа на писмени доказателства, представени от молителя, като неговото произнасяне се ограничава до извод относно това, с представените писмени доказателства установява ли се право на молителя върху недвижимия имот, което изключва правото на взискателя по изпълнителното дело. На обсъждане подлежат материалноправните последици от юридическия факт, обективиран в писмените доказателства, но само доколкото следва да се направи преценка за противопоставимостта на правата на молителя, на тези на взискателя. Други последици относно правото на молителя и признаване на права на трети лица въз основа на представеното писмено доказателство, съдът не следва да обсъжда. Изводи относно материалноправните последици от придобивната давност по отношение на молителя, като се признават права на собственост и на длъжника по изпълнителното дело в режим на СИО и в тази връзка се прави извод за наличие на обвързаност на молителя от влязлото в сила решение, с които неговия съпруг е осъден да предаде владението на взискателя, не следва да се правят в производството по чл.524 ГПК. Възраженията в тази насока на взискателя, отвметник в това производство, следва да се обсъдят и разрешат в производството по предявения иск от страна на третото лице, след спирането на изпълнителното производство, където, с постановяването на решение по съществото на спора относно правата върху недвижимия имот, спорът ще се разреши със сила на пресъдено нещо. В производството по чл.524 ГПК следва да се обсъдят и възраженията на ответника по молбата, направени в насока, изключваща правата на молителя, както и качеството му на трето лице по смисъла на чл.523 ГПК.
По частната касационна жалба, съдът приема следното:
В случая, с определението, с което се отказва спиране на изпълнителното производство на основание чл.524 вр. с чл.523, ал.2 ГПК, съдът е приел, че срокът на придобивната давност, за който молителят твърди че е изтекъл, като основание за придобиването на правото на собственост върху имота, е текъл по време на брака му с П. М., поради което имотът е придобит от двамата съпрузи в режим на СИО. По тези съображения, съдът е приел, че макар да не е участвувал в производството по иска с правно основание чл.38а ЗЖСК, то той е обвързан от решението по това дело и не е трето на изпълнението лице.
Съдът е следвало да се произнесе по искането за спиране единствено след преценка на това, представения нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка и изтекла придобивна давност, представлява ли доказателство за права на третото лице, които изключват правото на взискателя. Правото на взискателя, признато с влязлото в сила съдебно решение №424/13.07.2011 г., постановено по гр.д.№ 964/2009 г. от състав на ВКС, І-во отд. на гражданската колегия, е въз основа на качеството на ищеца по делото на член-кооператор в Ж. „Б. х.” и разпределението на процесното жилище с протокол на Общото събрание, проведено на 08.07.2006 г. на същото жилище, на основание чл.28, ал.1, т.5 ЗЖСК. Молителят в настоящото производство противопоставя на взискателя по изпълнителното дело, право на собственост върху същия недвижим имот, придобито на оригинерно основание – изтекла в негова полза придобивна давност. Правото на собственост, придобито на това основание е противопоставимо на правото на член-кооператора, произтичащо от разпоредбата на чл.38а от ЗЖСК, като на това основание, изпълнението по образуваното изпълнително дело следва да бъде спряно, на основание чл.524 ГПК. Постановеното в обратен смисъл определение на въззивен съд следва да бъде отменено, като неправилно.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17656/15.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 12381/2012 г. от Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 17656/15.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 12381/2012 г. от Софийски градски съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
СПИРА на основание чл.524 ГПК изпълнението по изпълнително дело № 487/2011 г., по описа на ЧСИ И. Ч., рег.№ 783 район на действие Софийски градски съд, образувано по изпълнителен лист, издаден на 25.07.2011 г. от СРС, І-во гр.отд., 50 състав, въз основа на решение № 424/2010 г. от 13.07.2011 г., постановено по гр.д.№ 964/2009 г. по описа на ВКС, Първо гражданско отделение, с което П. Т. М. е осъдена да предаде на основание чл.38а ЗЖСК на К. Г. А. фактическата власт върху апартамент №, находящ се в [населено място],[жк], [улица][жилищен адрес] със застроена площ от 104,68 кв.м.
Указва на молителя Д. А. М., че в едноседмичен срок, на основание чл.524 ГПК, следва да предяви иск в надлежния съд, за установяване на правата си върху спорния имот. При неизпълнение на даденото указание, по искане на взискателя по изпълнителното дело, спирането ще бъде отменено.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.