3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 08.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№139 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №199 от 16.10.2015г. по в.гр.д.№255/15г. на Габровския окръжен съд е потвърдено решение №218 от 25.06.205г. по гр.д.№1902/14г. на Габровския районен съд, с което е изнесен на публична продан допуснатият до делба имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.505.114.4.2 в [населено място], [улица], ет.2, представляващ жилище с площ от 116 кв.м. Със същото решение К. Н. А. е осъдена да заплати на М. Н. Б. сумата от 2 107лв. на основание чл.61, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва от 05.03.2015г., а за разликата над 2107лв. до 3000лв. претенцията по сметки е отхвърлена.
Въззивният съд е приел, че процесният апартамент е неподеляем и делбата му следва да бъде извършена чрез изнасяне на публична продан. Приетата в първата инстанция експертиза, според която пазарната стойност на апартамента е 36 100лв., не е оспорена от страните, поради което те не могат да искат нова експертиза във въззивната инстанция, която да намали оценката на 28 000 лв. Прието е, че претенцията за извършени от М. Б. подобрения в имота е основателна до размер на сумата от 2107лв., представляващи половината от стойността на извършените от него ремонти, съобразно квотата му в съсобствеността. С. не е възразил своевременно срещу оценката на тези подобрения и затова той не може да иска нова експертиза във въззивната инстанция. С въззивната жалба той е искал присъждане на суми за подобрения, които не са били заявени своевременно пред първоинстанционния съд с молбата му по чл.346 ГПК, затова те не могат да бъдат взети предвид в производството пред втората инстанция.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от М. Н. Б..
Жалбоподателят счита, че въззивният съд е следвало да допусне исканата от него тройна експертиза, която да даде заключение за средната пазарна цена на имота, при правилна оценка на степента на овехтяване на сградата, която да изхожда от годината на строителство, скритите дефекти и начина на строеж /гредоред/, а също да направи оценка на извършените от жалбоподателя подобрения в имота, които не са били взети предвид от единичната експертиза. Като отказал назначаването на тройна експертиза, съдът допуснал съществено процесуално нарушение.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпрос за задължението на въззивния съд да допусне експертиза по въпроси, които са останали неизяснени от двете експертизи, приети в първата инстанция. Позовава се на т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, а освен това поддържа, че въпросът бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото забраната по чл.266, ал.1 ГПК се отнасяла само за събиране на нови доказателства, а не и за проверка на вече събраните, каквато по естеството си била тройната експертиза.
Ответникът в производството К. Н. А. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на приетото в т.3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение разглежда съвсем различна хипотеза, при която съдът е длъжен служебно да назначи експертиза, когато тя е необходима за изясняване на делото, а няма искане за това от страните. В настоящия случай страните са искали експертизи и те са назначени и приети от първоинстанционния съд. Въпросът за служебното назначаване на експертиза не стои по настоящото дело, съответно – не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросът не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Този въпрос се състои в това длъжен ли е съдът да допусне тройна експертиза, когато има направено искане на някоя от страните за това. По този въпрос има решение по чл.290 ГПК – решение №542/07.02.12г. по гр.д.№1083/2010г. на ВКС, IV ГО. В него е прието, че при действието на новия ГПК не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Наличието на задължителна практика на ВКС по поставения въпрос изключва възможността по него да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В настоящия случай, макар да е обосновал отказа си за допускане на тройна експертиза с разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК, в решението си въззивният съд е изложил основното си съображение за този отказ – че не може да се иска експертиза за оценка на подобрения, които не са заявени пред първоинстанционния съд в преклузивния срок по чл.346 ГПК. Става дума за посочените едва във въззивната жалба строителни дейности: P. /под/ в две от помещенията – кухня и спалня; навес на терасата на стойност 500-600лв.; масивна ограда от камъни и бетон с декоративни елементи – 1400лв. и навес на двора за около 700 лв. От друга страна въззивният съд не е бил длъжен да допуска разширена експертиза за средната пазарна стойност на делбения имот, след като приетото в първата инстанция заключение е подробно мотивирано. Дадени са три оценки: 1. по метода на вещната стойност; 2. по приходния метод и 3. по метода на пазарните аналози. Именно последната оценка е взета предвид от съда при определяне на дължимите държавни такси и началната стойност, от която да започне публичната продан. При тази оценка вещото лице е обсъждало както годината на строителството на процесната сграда – 1948г., така и конструкцията и – дървен гредоред, като е сравнявало цената на подобни сгради, в подобно състояние. Във въззивната жалба не са изложени убедителни мотиви за непълнота, неяснота или необоснованост на единичната експертиза, които да мотивират въззивния съд да уважи искането за допускане на тройна експертиза. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №199 от 16.10.2015г. по в.гр.д.№255/15г. на Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: