О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
гр.София, 23.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 153 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Ц. К. срещу решение № II-105 от 05.06.2008 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав, постановено по гр.д. № 581 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 1* от 17.01.2007 г. по гр.д. № 406 от 2005 г. на Бургаския районен съд за отхвърляне като неоснователен на предявения от И. Ц. К. срещу Е. К. М., Д. Н. К. , С. Е. С. и Р. С. С. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване правото на собственост върху апартамент № 2 с площ от 71 кв.м., находящ се в северозападната част на първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в УПИ X-1728 в кв.96 по плана на гр. Б. парцел ****span lang=EN-US>XV в бивш кв.60/ на ул.”О” № 25, заедно с принадлежащите към апартамента зимнично и таванско помещения и съответна ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена.
Касаторката твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Неправилен бил изводът на съда, че към настоящия момент касаторката е изгубила правото на собственост върху процесния апартамент. След смъртта на майката й, като единствен неин наследник, касаторката станала собственик на този апартамент, а издаденото преди смъртта на майка й пълномощно и последвалия нотариален акт за продажба на апартамента били опорочени и нищожни и не са породили правни последици, тъй като противоречали на закона.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Същественият въпрос, по който се произнесъл въззивният съд, според касаторката, е дали разпорежданията с имот, който не е собственост на дадено лице, са нищожни и дали противоречат на закона. Касационната жалба следвало да се допусне до разглеждане, тъй като произнасянето на ВКС по този въпрос било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците Е. К. М., Д. Н. К. , С. Е. С. и Р. С. С. не вземат становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, съставът на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение констатира следното: Съгласно на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е непълна или неясна, по нея няма задължителна и трайна практика на ВКС, поради което се налага нейното тълкуване.
В случая, по посочения от касаторката съществен въпрос /затова дали разпорежданията с един имот от несобственик са нищожни и дали противоречат на закона/ има ясна и пълна правна уредба- чл.26 и сл. от ЗЗД, в които са посочени изчерпателно основанията за недействителност на сделките. Освен това, по въпроса затова нищожен ли е договор, по силата на който несобственик прехвърля чужд имот, има последователна съдебна практика, според която такъв договор не е нищожен поради противоречие със закона или поради невъзможен предмет, но не би могъл да прехвърли правото на собственост върху имота /няма транслативен ефект/. В този смисъл са решение № 15 от 15.01.1980 г. по гр.д. № 2* от 1979 г. на ВС, Първо г.о., решение № 661 от 28.07.1987 г. на ВС, Второ г.о., решение № 1* от 12.12.1993 г. по гр.д. № 572 от 1993 г. на ВС, Второ г.о., решение от 04.02.2003 г. по гр.д. № 292 от 2003 г. на ВКС, Второ г.о. и много други. Поради това настоящият състав на ВКС счита, че произнасянето на ВКС по този въпрос не би допринесло с нищо за точното прилагане на закона и за развитието на правото и съответно, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд.
Независимо от горното, съдът счита и че поставения от касаторката въпрос не е съществен за настоящото дело. Същественият за делото въпрос е дали прехвърлянето на имот, който не е собственост на прехвърлителя към датата на сделката, но който е станал негова собственост по-късно, има транслативен ефект. По този въпрос е налице ясна законова регламентация и последователна практика на ВКС, обективирана например в решение № 1* от 25.10.1985 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 364 от 18.05.2004 г. по гр.д. № 634 от 2003 г. на ВКС, Второ г.о., според която продажбата на вещ, която продавачът очаква да придобие на законно основание в бъдеще, както е в настоящия случай, не е нищожна и води до прехвърляне на собствеността върху имота в полза на купувача от датата на придобиване на собствеността от продавача. В обжалваното решение въззивният съд е решил този въпрос в съответствие със закона и с горепосочената практика на ВКС, като е приел, че продажбата на процесния апартамент от касаторката И. Ц. К., извършена на 07.11.2003 г., е проявила транслативния си ефект едва след придобиването на този апартамент от И. К. по наследство, което е станало на 19.07.2005 г. /датата на смъртта на собственика на апартамента М. Г. , чийто единствен наследник по закон е И. К. /. Поради това не са налице нито едно от основанията на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № II-105 от 05.06.2008 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав, постановено по гр.д. № 581 от 2007 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.