О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№226
София, 13.03. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5133 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Б” ЕООД, гр. С. чрез управителя П. П. , приподписана от адв. И срещу въззивно решение № І* от 02.04.2008 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по гр.д. № 694/2007 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът М. А. К. чрез адв. Г от АК – Бургас е отговорила, че касационната жалба е нередовна, не са налице условията за допускане на касационното обжалване, а и жалбата е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че възраженията на М. К. против допустимостта на касационното производство са неоснователни.
След изпълнение на процедурата по чл. 285, ал. 1 ГПК е подадена касационна жалба от легитимната страна по спора – „Б”ЕООД, София, която е подписана от представляващия дружеството – управителя П. Вярно е, че и в поправената касационна жалба е вписано Поделението за товарни превози – Бургас, но фигурирането му в титулната част, не променя извода коя е страната, от която изхожда жалбата. Тя не е подадена от името на поделението или чрез директора на същото.
Жалбата е мотивирана, подадена в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и изискванията на чл. 284, ал. 3 ГПК.
Обжалваемият интерес е над 1000 лв.
Следователно, жалбата е редовна, като са налице и всички останали условия за допустимост на касационното производство.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване:
С въззивното решение е отхвърлен иск по чл. 207 КТ за сумата от 16 219,20 лв., представляваща пълният размер на липса, установена при извършен вътрешен одит, ведно със законна лихва в размер на 1886,46 лв. натрупана до подаване на исковата молба, както и дължимата лихва след това до окончателното изплащане на главницата.
Съдът е установил, че с одитен доклад , обхващащ проверяван период от 01.08.2004 – 15.11.2005 г. е констатирана липса на 17405 т. промишлен газьол от склад на Локомотивно депо Бургас, при Поделение за товарни превози, на обща стойност 16219,20 лв.
Ответникът М. К. е заемала отчетническа дейност, свързана тясно със склада за горива и смазочни материали, но до 22.06.2005 г., след което е преназначена на друга отчетническа дейност, която не е свързана със съхраняването и разходването на горивни и смазочни материали.
Прието е, че липсва вина, както и причинно-следствена връзка между поведението на К. и щетата. Съдът е изложил съображения, че липсата не е точно установена от одита, а и каквато и да е тя по размер, се дължи на действия на трети лица, за които К. не носи отговорност, включително и на фири.
За да направи тези изводи, въззивният съд е установил, че размера на констатираната липса е установен приблизително, като одиторите изрично са отбелязали, че не притежават специални знания за изчисляване на наличното гориво. С експертиза е установено също така, че одиторите са възприели горивата в резервоари 1 и 2 като еднородни, докато към този период те вече са били смесени – газьол и мазут. Същевременно те са установили излишък на котелно гориво /мазут/ в размер на 36 823 тона, което не е отчетено при крайната констатация за действителната щета. Неточното отчитане е породено и от неправилните действия на работодателя, който е смесвал предварително разнородните горива, което може да обясни до известна степен разликата в наличните газьол и мазут със заприходените; липсва слънцезащитно покритие или отражателен покрив, което увеличава обичайният процент на фирата; съхраняването в несертифицираните и некалибрирани резервоари прави също невъзможно точното отчитане на доставяното и съхраняваното количество. Съдът е съобразил и това, че след 22.06.2005 г. на длъжността на М. К. е преназначен Й. Х. , а от 01.11.2005 г. и още един служител – Б. П. , като не е било извършено предаване на стоково-материалните ценности. През одитирания период още са бракувани 40 т. котелно гориво и е извършена кражба на 29 970 л. промишлен газьол от А. Е. и Г. М. , признати за виновни за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК – обстоятелства, които също не са отразени в одита.
От съдържанието на обосновката по чл. 280, ал. 1 ГПК настоящият състав не може да направи извод, че касационната жалба следва да бъде допусната, за да бъде разрешен съществен материалноправен и/или процесуално правен въпрос.
Неправилно касаторът счита, че предметът на делото следва да е „съществен”, като счита такъв спора по иск с правно основание чл. 207 КТ.
Относно предмета на делото, доколкото самият спор не е изключен изрично от касационен контрол, единственото ограничение, е обжалваемият интерес.
Законодателят с правилата по чл. 280, ал. 1 ГПК поставя изискване порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност/ да се дължи на дадено в него конкретно разрешение, което прави съответният материално или процесуалноправен въпрос от съществено значение за резултата по дело, както и за правоприлагането с оглед принципния им характер.
Именно такъв въпрос не е посочен като основание за допускане на касационното обжалване, поради което и съдът няма възможност да провери доколко той се явява съществен за резултата по спора, нито дали е разрешен в противоречие с представеното решение на Върховния касационен съд, както и дали изясняването му има значението му за точното прилагане на закона.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от „Б” ЕООД, гр. С. чрез управителя П. П. , приподписана от адв. И срещу въззивно решение № І* от 02.04.2008 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по гр.д. № 694/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: