О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 11.02.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5283 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. К. от [населено място], общ.С., чрез процесуален представител адв.И., срещу решение от 23.05.2013г., постановено по гр.д.№445/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение от 23.11.2012г. по гр.д.№490/2009г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е уважен предявения иск правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.08.2003г., а за разликата до претендирания размер е отхвърлен иска, като е прекратено производството в посочената част, на основание чл.126, ал.2 ГПК и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част – за отхвърляне на исковете за сумата 15 000лв. и 8 510лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, съответно за извършени разходи за лечение и пропусната полза.
Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. Х. М., чрез процесуален представител адв.Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения от В. С. К. срещу В. Х. М. иск правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.08.2003г., а за разликата до претендирания размер е отхвърлен иска, като е прекратено производството в посочената част, на основание чл.126, ал.2 ГПК и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част – за отхвърляне на исковете за сумата 15 000лв. и 8 510лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, съответно за извършени разходи за лечение и пропусната полза.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи, че е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК на въззивното решение по претенцията за обезщетение за имуществени вреди от извършени разходи за лечение, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това, не са представени доказателства за наличието на противоречива съдебна практика – влязло в сила съдебно решение. Представено е подлежащо на обжалване въззивно решение на САС, за което няма данни да е влязло в законна сила. Съгласно приетото в мотивите на ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС по т.3, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличие на противоречива съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят за да обоснове наличието на основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК на въззивното решение по претенцията за обезщетение на неимуществени вреди, сочи, че по въпросите: „има ли идентичност между предявения граждански иск в наказателното производство пред районен съд с цена на иска 20 000лв. в производство по НПК, по който иск наказателният съд не се е произнесъл поради недопустимост на основание чл.376, ал.3 НПК и не го е разгледал и предявен иск на увредения от деликт в размер на 168 000лв., предявен пред Окръжен съд в гражданско произвоство по реда на ГПК и може ли да се приложи разпоредбата на чл.126 ГПК”, „съобразно с общата разпоредба на чл.88, ал.3 НПК, според която наказателният съд не разглежда граждански иск, когато наказателното производство се прекратява и специалната разпоредба на чл.376, ал.3 НПК, според която в производството по глава 28 НПК е недопустимо разглеждането на граждански иск и съществува ли правна възможност гражданският ищец да поиска гражданският му иск, предявен в наказателното производство да бъде препратен на компетентния граждански съд, каквато възможност според САС съществува”, „в случай, че наказателният съд не препрати гражданския иск, предявен пред него в рамките на наказателното производство на компетентния съд и предявеният иск в гражданското дело бъде прекратен по чл.126 ГПК, има ли отказ от правосъдие от страна на гражданския съд”, „длъжен ли е гражданският съд да постанови съдебен акт, съобразно чл.2 ГПК по предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД при хипотезата, че предявен граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД при хипотезата, че предявен граждански иск в наказателното производство е недопустим за разглеждане, съгласно нормата на чл.376, ал.3 НПК”. Касаторът сочи, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл.126 ГПК не са неясни, неточни или непълни, и по приложението им има създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна. В съдебната практика не е имало колебание, че след като производството по приетия от наказателният съд граждански иск не е прекратено, висящността на гражданския иск е пречка за предявяване на гражданските претенции пред гражданския съд на деликтно основание, а ако бъдат предявени производството подлежи на прекратяване на основание чл.126 ГПК. Прекратяването на наказателното производство по отношение на приетите за разглеждане граждански искове може да бъде постановено съобразно правилата на НПК, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага ГПК /чл.88, ал.1 НПК/. В случая гражданският иск по чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди е приет за разглеждане в наказателното производство, но впоследствие предвид настъпилата промяна в процесуалния закон исковото производство не може да се реализира акцесоарно в наказателното производство, тъй като в производството по глава 28 НПК е недопустимо разглеждането на граждански иск. При това положение и доколкото в НПК не е предвидено друго, наказателният съд, пред който е висящ гражданския иск, ще следва по своя инициатива или по искане на страната да извърши проверка на подсъдността /чл.118 ГПК/ с оглед на настъпилите след приемане на гражданския иск законодателни промени и ако прецени, че гражданския иск не му е подсъден, да го изпрати на гражданския съд. Отделно от това, гражданският ищец, ако са били налице предпоставките на чл.232 ГПК, е могъл да десезира наказателния съд чрез оттегляне на гражданския иск, ако е искал да предяви отново иска си, но пред гражданския съд.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.05.2013г., постановено по гр.д.№445/2013г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: