4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
С., 11,03,2016година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2173/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му – адв. П. М. против решение №102 от 17.04.2015 г. по т.д. №54/2015 г. на Варненски апелативен съд .
Ответникът по касация –ДП „Н. к. Ж. инфр. „- [населено място], чрез пълномощника си- ст. юрк. Р. Николова е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Претендира разноски на основание чл.78, ал.8 ГПК- юристконсултско възнаграждение в размер на 2630лв.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК, като е заявил, че с оглед „тази разпоредба” решението на ВАпС е в противоречие с практиката на ВКС- изброени са решения на същия съд.Лаконично е заявил, че „в този смисъл” основанията на които се позовава са чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, като е интерпретирано съдържанието на т.4 на ТР ОСГТК на ВКС №1/09г. Касаторът е възпроизвел буквално оплакванията си направени в касационната жалба, съдържащи доводи по основанията по чл.281 ГПК – така поддържани и от него. В заключение е посочил, че представените пред въззивния съд фактури били новооткрити по смисъла на ГПК, за които, тъй като били издадени от трето неучастващо лице по делото, касаторът научил по-късно – изброени са същите решения на ВКС, като е направен извод, че „ с въззивното решение е нарушена съдебната практика по прилагането на чл.266 ГПК, с него са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано”. Страната е поставила въпросът –„ Допустимо ли е събиране на нови доказателства въз основа на тях да бъде допусната нова експертиза от въззивната инстанция, ако ищеца / сега касатор/ е научил за съществуването им / на въпросните доказателства/ едва след изготвяне на протокола от последното съдебно заседание, т.е. след приключване на съдебното дирене, респективно преди произнасяне на въззивния съд с решение по делото”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че поставеният от касатора въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Този извод произтича, от това, че същият не е свързан с решаващите изводи на съда, който освен това е приел неотносимост на представените пред него доказателства, поради липса на връзка с предмета на спора като свързани с различни фактически обстоятелства от тези заявени с исковата молба. Приел е още, че именно тези доказателства съставляват признание за съществуване на други правоотношения с трети лица и съответно установяват липса на твърдяното договорно правоотношение с ответника. Мотивите, свързани с неотносимост на сочените доказателства, поради липса на връзка с предявения иск, изключват релевантността на въпроса за приложението на чл.266 ГПК- доказателствата са допуснати т.е. същите са били събрани от въззивния съд, но преценени като неотносими към спора.Следователно, касаторът е поставил въпроса си, не с оглед решаващите изводи на състава, а в контекста на оплакванията за неправилност на изводите на съда, относно крайният извод за основателност на предявения иск и са адаптирани към въведеното пред въззивната инстанция разбиране на страната за основателност на претенцията. Тъй като формулирането на правен въпрос, съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което касаторът е посочил и чийто текст е възпроизвел предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. С оглед тази дефинитивност на основанието в изложението липсват каквито и да било доводи свързани с него. Страната се е задоволила да изброи съдебни актове на ВКС, без да изложи каквито и да било доводи за относимостта на тези актове към разглеждания спор и тъй като не е поставен релевантен въпрос, нито е обосновано отклонение на въззивния съд при процедирането му от разрешените процесуални, респ. материалноправни въпроси с така изброената задължителна практика, която поради разглеждането на различни правни хипотези, предполагащи отговор на различни правни въпроси от разглежданите от ВАпС е ирелевантна, то и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е установено.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст са посочили и възпроизвел касаторът, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на ирелевантен въпрос нито възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Оплакванията на страната за неправилност на акта и свързаните оплаквания с довода за необоснованост са без правно значение спрямо производството по чл.288 ГПК тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК, а не по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в настоящето производство разноски в размер на 2630лв., съгласно чл. 78,ал8 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №102 от 17.04.2015 г. по т.д. №54/2015 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на ДП „Н. к. Ж. инфр.„- [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2630лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: