О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 227
София, 13.05. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , трето Гражданско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и девета год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№ 132/2009год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274,ал.2 във вр.ал.1,т.2 ГПК във вр. чл.396,ал.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на адв. Е като пълномощник на И. Д. С. от гр. С. и И. Д. С. от гр. П. срещу определение от 21.01.2009 год., постановено по гр.д. № 49/2009 год. на Пловдивския апелативен съд с което е оставена без уважение молбата на И. Д. С. и И. Д. С. за обезпечаване на предявените от тях обективно и субективно съединени искове по чл. 26,ал.2 ЗЗД във вр. чл. 17,ал.1 ЗЗД, чл. 26,ал.1 ЗЗД и чл.33 ЗЗД чрез спиране изпълнението по изп. дело № 172/2008 год. по описа на частен съдебен изпълнител А. А. с район на действия района на Пловдивския окръжен съд.
В частната жалба се правят оплаквания относно това, че съдът е постановил своето определение като е преценил основателността на молбата за обезпечаване на исковете единствено във връзка с предявения иск по чл. 26 ,ал.2 във вр. чл.17,ал.1 ЗЗД. Жалбоподателите изтъкват, че сделката, която е предмет на предявените искове е нищожна поради накърняване на добрите нрави , предвид значителната нееквивалентност на насрещните престации. С оглед основателността на този иск , считат, че обезпечението следва да бъде допуснато. Искат обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което обезпечението да бъде допуснато
Ответникът по частната жалба – Т. А. Б. от гр. П., не взема становище по жалбата.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Производството по делото е образувано по обективно и субективно съединени искове, предявени от И. Д. С. и И. Д. С. срещу Т. А. Б. с пр. осн. чл. 26,ал.2 във вр. чл.17,ал.1 ЗЗД, чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл.33 ЗЗД като ищците твърдят , че договор сключен между страните с нотариален акт №39, т.ІІІ,у рег. № 6* н.д. №400/2006 год. на нотариус Х. – С. с район на действие, района на Пловдивския районен съд за покупко – продажба на посочения в него апартамент в гр. П. е нищожен като симулативен , като сключен при накърняване на добрите нрави , предвид нееквивалентността на престациите по него и евентуално унищожаем като сключен при крайна нужда. Иска се прогласяване нищожността на договора на посочените основания или неговото унищожаване.
С молба вх. № 382 от 21.012009 год. ищците са поискали съдът да допусне обезпечение на предявените от тях искове. В молбата за обезпечение същите излагат, че ответникът по исковете като формален негов собственик, е ипотекирал процесния имот като обезпечение за получен кредит от „Б”. Поради неизпълнение на задълженията по погасяване на кредита , по искане на кредитора – „Б”, имотът е бил изнесен на публична продан. Публичната продан е приключила с възлагане на имота на трето лице като на 23.01.2009 год. е насрочен въвод във владение на имота. Тези данни се потвърждават от представената с молбата удостоверение на ЧСИ Ат. А. и не се оспорват в процеса. Молителите са поискали съдът да допусне обезпечение на предявените искове като постанови спиране на насрочения въвод.
С обжалваното определение Пловдивския апелативен съд е отказал до допусне исканото обезпечение на всички предявени искове като в мотивите на обжалваното определение е изложил съображения относно основателността на молбата за обезпечаване само на иска по чл. 26,ал.2 във вр. чл.17 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на 3 г.о. счита, че крайният извод за неоснователност на молбата за обезпечение на трите иска, е правилен по следните съображения:
За да се допусне исканото от ищците в едно производство обезпечение на предявените от тях искове, следва да се налице няколко предпоставки: Исковете да са допустими, вероятно основателни, да е налице обезпечителна нужда и исканата обезпечителна мярка да е подходяща.
Обезпечителната нужда – интереса от търсеното обезпечение според закона е налице , когато без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или съществено ще се затрудни осъществяването на правата по евентуалното бъдещо решение.
Исканата обезпечителна мярка е подходяща, когато нейното налагане гарантира осъществяването на тези права. Предвид характера на предявените искове / първите два са установителни, а третият- конститутивен/ , исканата обезпечителна на мярка не е подходяща, доколкото тя по никакъв начин не гарантира правата на ищците по бъдещо положително решение. Въвода представлява фактическо и правно действие , което само по себе си не влияе на правото на собственост върху процесния имот, което ще се върне в патримониума на ищците частни жалбоподатели в случай , че успешно проведат своите искове.
По изложените съображения е частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд , 3-то гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 552/27.01.2009 год. на И. Д. С. и И. Д. С. срещу определение от 21.01.2009 год. постановено по гр.д. № 49/2009 год. на ПАС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: