Определение №227 от 14.3.2011 по гр. дело №988/988 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 227

София, 14.03.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 988 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. П. Г. против решение № 454 от 30.03.2010г. по гр.д.№ 414/2010г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3354/18.12.2009г. по гр.д.№ 6600/2009г. на П. районен съд, с което е допусната съдебна делба между касатора и Л. Б. Б. на апартамент № 40, находящ се на втория етаж, вх. Е в жилищната сграда – блок 1039, построен върху държавна земя, кв. “В.”, р. Ю.[населено място], находящ се на бул. “Н. В.” № 69, вх.Е, ет.2 със застроена площ 63,92 кв.м., ведно с избено помещение № 17 и 0,864 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж при квоти: 2/3 ид.ч. за него и 1/3 ид.ч. за нея.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, тъй като съдът не е отчел, че изтегления заем за покриване цената на жилището е изплатен по време на брака между наследодаелката и касатора.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК се поставя въпроса станал ли е съпружеска общност апартамент, получен в обезщетение преди брака, ако част от цената му е изплатена с кредит, който е погасяван по време на брака. Касатора се позовава на основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, като твърди наличие на противоречива съдебна практика по този въпрос и се позовва на Р № 541 от 07.07.2004г. по гр.д.№ 158/2004г. І гр.о., Р № 898 от 1982г. на ІІ гр.о., Р № 731/12.10.1990г. по гр.д.№ 480/190г. І гр.о. и Р № 697 от 06.03.1979г. по гр.д.№ 3456/1978г. ІІ гр.о.
Ответницата по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Страните са наследници на Е. Б. Г., починала на 16.03.2006г.. Касаторът е неин преживял съпруг, с когото брака им е сключен 1986г., а ищцата по иска е нейна сестра. Процесният апартамент е придобит като обезщетение за отчужден имот, за което е издаден н.а. № 169,т.5/1981г. – пет години преди сключване на брака. Цената на апартамента е 9 559 лв., от които като обезщетение за отчуждения имот е определена сума 3 559 лв. За изплащане на останалата част от цената е изтеглен заем в размер на 6 000 лв., част от който е изплатен по време на брака между касатора и наследодателката.
Въззивният съд, в съответствие с нормата на чл. 19 от отменения СК от 1985г. е приел, че имота не е съпружеска общност, тъй като е придобит преди сключването на брака и меродавен е придобивния момент за правото на собственост, а изплащането на заема по време на брака не води до промяна във възникналото право на собственост. Платилия заема съпруг не титуляр на правото на собственост би имал само облигационни претенции. В съответствие с това, квотите са определени по чл. 9, ал.2 от ЗН, като е съобразено, че брака е продължил повече от десет години.
Първият въпрос, поставен от касатора – съпружеска общност ли е апартамент, получен в обезщетение преди брака, ако част от цената му е изплатена с кредит, който е погасяван по време на брака е решаващ за изхода от спора, защото от него зависят квотите на страните. Този въпрос обаче е разрешен от въззивния съд в съответствие с последователната и непротиворечива съдебна практика, даваща същото разрешение на този въпрос.
Представената съдебна практика е неприложима към настоящия казус поради следното. Р № 541 от 07.07.2004г. по гр.д.№ 158/2004г. І гр.о.., Р № 898 от 1982г. на ІІ гр.о. разглеждат казуси по които апартамента е придобит по време на брака на съпрузите. Р № 697 от 06.03.1979г. по гр.д.№ 3456/1978г. ІІ гр.о. също разглежда хипотези при които апартамента е получен като обезщетение по време на брака. Тези решения са неприложими към спора, предмет на настоящото производство. Р № 731/12.10.1990г. по гр.д.№ 480/190г. І гр.о. съответства на приетото от въззивния съд, че меродавен за възвинкаве на правото на собственост е момента, когато е придобит недвижимия имот, а за полученото в обезщетение жилище, това е момента на влизане в сила на заповедта по чл. 102 от З. /отм/ В казуса по делото заповедта за отчуждение е от 1980г., а констативния нот. акт за апартамента е от 1981г. – шест години преди сключване на брака. Следователно наведеното в изложението към касационната жалба допълнително основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.2от ГПК не е налице, поради което обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 454 от 30.03.2010г. по гр.д.№ 414/2010г. на П. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Г. П. Г..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top