ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 227
София, 15. март 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4511 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 287/09.08.2017 на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 467/2017, с което е частично отменено решение № 42/25.01.2017 на Хасковския районен съд по гр. д. № 2065/16, като са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 4.200 лв.
Недоволен от решението е касаторът И. а. по р. и а., представляван от юрк. М. А., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: следва ли работодателят да представи доказателства, установяващи необходимостта от промяна (трансформация) на длъжността по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, за да е налице добросъвестност по смисъла на чл. 8, ал. 2 КТ; н необходимо ли е конкретната длъжност в цялост да бъде определена за заемане по служебно правоотношение и следва ли да се счита за недобросъвестност по смисъла на чл. 8, ал. 2 КТ определянето за заемане по служебно правоотношение на част от щатните бройки за длъжността; заповедта, с която изпълнителният директор, в качеството си на орган на изпълнителната власт, нарежда да бъде трансформирана длъжност, заемана по трудово правоотношение в длъжност, заемана по служебно правоотношение, има ли характер на административен акт и следва ли да бъде влязла в сила, за да е налице законосъобразно прекратяване на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ; нуждата от трансформиране на длъжност, заемана по трудово правоотношение в длъжност, определена за заемане по служебно правоотношение представлява ли част от фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 12; налице ли уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, когато основните трудови функции на длъжността, заемана по трудово правоотношение, са запазени и са преминали към длъжността, предвидена за заемане по служебно правоотношение, но същевременно са прибавени някои нови задължения и са премахнати част от старите; както и може ли съдът да направи извод за идентичност на трудовите функции само от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностната характеристика и не следва ли преценката за идентичност на трудовите задължения да изхожда от естеството на работа, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, каквато прилага.
Ответникът по жалбата В. К. Х., представляван от адв. Т. В. от Х., я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като не са решени в противоречие с практиката на ВКС, поради което не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „Главен специалист РК“, отдел „Р. и к. – Ю. Б.“, П., като със заповед № 38/16.08.2016 на изпълнителния директор на ответника – И. а. по р. и а., на основание чл. 325, т. 12 КТ е прекратен трудовия му договор, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Съдът е приел за установено, че с влязло в сила на 28.07.2016 г. решение № 455/1.07.2016, постановено по гр. д. № 607/2016 на Хасковския районен съд е отменено като незаконно предходно уволнение на ищеца със заповед № 12/15.02.2016 и същият е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. На 29.07.2016 г. ищецът е уведомен, че длъжността на която е възстановен, е определена за заемане по служебно правоотношение, и може да бъде заета в едномесечен срок и след подаване на заявление по чл. 8 от ЗДСл, ако отговаря на изискванията за заемането й, като на 15.08.2016 г. е подал молба до ответника с искане да започне работа на длъжността, на която е възстановен, но на следващия ден с процесната заповед е прекратено трудовото му правоотношение, поради промяна в длъжностното разписание – като 2 бр. от длъжността „главен специалист РК“ по трудово правоотношение са трансформирани в 2 бр. за длъжността „инспектор РК“ по служебно правоотношение (бройките за длъжността „инспектор РК“ по служебно правоотношение от 4 са увеличени на 6, а тези за длъжността „главен специалист РК“ по трудово правоотношение от 10 са намалени на 8). Две от бройките, предвидени за длъжността „инспектор РК“ по служебно правоотношение са посочени като вакантни, след като със заповед от 26.07.2016 год., считано от 01.08.2016 год. е прекратено трудовото правоотношение с Б. Р., заемал длъжността „главен специалист РК“ по трудово правоотношение, а видно от представените от ответника графици за отчитане явяването на работа за работещите в офиса на дружеството в [населено място] е, че преди и след уволнението на ищеца, длъжност, идентична с неговата е заемана и продължава да се заема от И. Ж. Ц.. Като писмени доказателства са приети и длъжностните характеристики за длъжностите „главен специалист РК“ и „инспектор РК“, като условие за заемането на които е предвидено съответно средно и висше образование. Въззивният съд е приел, че при упражняване на потестативното му право да прекрати едностранно трудовия договор с ищеца ответникът е действал недобросъвестно, като е целял да заобиколи предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, неприложима в хипотезата на чл. 325, т. 12 от КТ. Заповедта на работодателя, по силата на която е разпоредено трансформирането на две бройки от длъжността „главен специалист РК“, заемана по трудовото правоотношение в две бройки за длъжността „инспектор РК“ по служебно правоотношение, за заемането на която е предвидено изискване за висше образование, каквото ищецът не притежава, е издадена на 29.07.2016 год., т.е на следващия ден от влизане в сила на съдебното решение, с което ищецът е възстановен на работа (от страна на работодателя не са представени доказателства, налагащи извършването на тази промяна, макар преценката на работодателя да е въпрос на целесъобразност). Прието е, че в случая само за две от бройките за длъжността „главен специалист РК“, заемана по трудово правоотношение е предвидено да се трансформират в длъжността „инспектор РК“ по служебно правоотношение, едната от които към момента на влизане в сила на решението, с което ищецът е бил възстановен на работа е била вакантна, а другата един ден след това е била освободена от заемащото я лице – Б. Р., като промяната в длъжностното разписание е извършена в деня, следващ влизането в сила на съдебното решение за възстановяване на ищеца на работа и тази промяна е засегнала само две бройки от длъжността „Главен специалист РК“, едната от които вакантна, а другата освободена един ден след промяната, поради което въззивният съд е достигнал до извода, че извършването й е било единствено с цел поредното уволнение на ищеца, предвид обстоятелството, че същият не е отговарял на изискванията за заемане на длъжността „инспектор РК“ по служебно правоотношение. След уволнението на ищеца на работа са останали общо осем лица, заемащи еднаква с неговата длъжност по трудово правоотношение, едно от които – И. Ц. и то в офиса на дружеството в [населено място], определено като място на работа и на ищеца преди уволнението. Съдът е приел, че в хипотезата на чл. 325, т. 12 от КТ е необходимо да бъде издаден валиден административен акт (влязъл в сила), определящ длъжността за заемане от държавен служител, каквито доказателства ответникът не е представил. Изложени са съображения, че не са доказани двете предпоставки обявяване на длъжността за заемане от държавен служител от компетентния орган по предвидения за това ред и нуждата тази длъжност да се освободи и предостави за заемането й по служебно правоотношение, като трансформирането от трудово в служебно правоотношение следва да бъде извършено по отношение на една и съща длъжност, какъвто не е настоящия случай. При съпоставка на длъжностните характеристики за длъжността „главен специалист РК“ и „инспектор РК“ е установено, че освен като код по НКПД, се различават като обем и характер на функции – за втората са предвидени контролни функции, поради което липсва обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания във връзка с промяна на правоотношението на ищеца.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато тъй като повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото. Не е необходимо работодателят да представя доказателства, установяващи необходимостта от промяна (трансформация) на длъжността по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, тъй като е извън правомощията на съда да упражнява контрол върху такъв акт, поради което е без значение, с оглед предмета на делото, какво е правното естество на акта и влиза ли той в сила. В правомощията на съда е да провери законосъобразността на уволнението и то е незаконосъобразно на посоченото основание, когато част от щатните бройки за една и съща длъжност (или несъществено различаващи се длъжности) са определени за заемане от държавен служител, а други щатни бройки за същата длъжност (или несъществено различаващи се длъжности) остават, за да бъдат заети по трудово правоотношение. Работодателят може да определи коя длъжност да се заеме от държавен служител, но не и кои от заемащите една и съща длъжност (или несъществено различаващи се длъжности) да останат заети по трудово правоотношение и кои – да влязат в процедура по заемане на длъжност, определена за заемане от държавен служител.
При този изход на делото на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 287/09.08.2017 на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 467/2017.
ОСЪЖДА И. а. по р. и а. да з. на В. К. Х. от [населено място] сумата 500 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.