О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 15.05. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1068 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 3369 от 18.ІV.2019 г. на А. Николов Д. и К. Христова М. – двамата в качеството им на постоянни синдици на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност), подадена против въззивното определение № 335 на Софийския ОС, ГК, 1-и с-в, от 22.ІІІ.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 142/2019 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на същата кредитна институция (в Н.) срещу „Определение-отказ” от 8.ІІ.2019 г. на съдията по вписванията при РС-Самоков, постановен по преписка № 333/8.ІІ.2019 г. по описа на Службата по вписванията-Самоков: за вписване на залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол” АД, в което са включени недвижими имоти, но без да са били приложени към искането скица-копие от кадастралната карта /съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ/, описание на недвижимите имоти в договора за особен залог, както и доказателства за изпълнение изискванията на чл. 264 ДОПК.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на това въззивно определение на Софийския ОС, частният касатор „КТБ” АД (в Н.) претендира чрез своите двама постоянни синдици отменяването му, както и връщане на преписката на Службата по вписвания-гр. Самоков „със задължителни указания за вписване на особения залог”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба подателят й „КТБ” АД (в Н.) обосновава приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Софийският ОС се е произнесъл по следните два правни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Какъв е видът на вписването на обстоятелства с правно основание по § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.ІІІ.2018 г., както и с оглед на вида на вписването – какъв следва да бъде предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл. 32а, ал. 1 ПВ /във вр. чл. 22а ПВ/, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на банка в несъстоятелност?”;
2./ „Дали в този случай е приложим чл. 264 ДОПК, който установява изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотния регистър по чл. 22а ПВ?”
Инвокират се доводи, че неяснотата на правната уредба, значимостта и интересите, които се защитават от § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22, от 13.ІІІ.2018 г., а също и липсата на предвидена в Правилника за вписванията процедура, по която да бъде извършено вписване/отбелязване на уредените с нея обстоятелства, обуславя необходимостта от разрешаване на поставения първи въпрос, което е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Софийския ОС, настоящата частна касационна жалба на „КТБ” АД (в Н.), представлявана от постоянните й синдици А. Н. Д. и К. Хр. М., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Службата по вписванията в гр. Самоков, въззивната инстанция е приела, че не може да бъде споделена тезата на търговеца настоящ частен касатор, според която разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13 март 2018 г. дерогирала изискванията на чл. 264 ДОПК, доколкото въпросната преходна разпоредба не регламентира реда за извършване на вписване, а само обявява с обратна сила за нищожни заличавания на обезпечения, учредени в полза на „КТБ” АД (в Н.). Констатирано е било, от друга стана, че процесният случай не разкрива признаците на подновяване на залог върху търговско предприятие по чл. 22а, ал. 3 ПВ, тъй като по делото липсват данни срокът на залога на търговското предприятие на „Елит Петрол” АД да е изтекъл или да изтича и да се иска неговото подновяване, поради което не се обсъжда наличието на предпоставките за това.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния обжалван акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело.
След като въззивната инстанция е могла да констатира, че процесният случай „не разкрива признаците на подновяване на залог”, то и двата, релевирани от частния касатор „КТБ” АД (в Н.) в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроса, не са били предмет на произнасянето на Софийския ОС с атакуваното негово определение. Същите са с изцяло хипотетичен характер и по никакъв начин не се отнасят до решаващите изводи за липса на приложени към молбата до Съдията по вписванията на скица-копие от кадастралната карта, а също и точно описание на недвижимите имоти, включени в търговското предприятие на „Елит Петрол” АД, което е предмет на договора за особен залог.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 335 на Софийския окръжен съд, ГК, 1-и с-в, от 22.ІІІ.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 142/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2