О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
гр. София, 15.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 391/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 7249 от 25.01.2012 г. на Т. М. П., чрез адвокат Г. срещу въззивно решение от 21.11.2011 г. на Софийски градски съд, II – Б отд., постановено по гр. д. № 2324/2007 г., с което е частично отменено решение от 09.11.2006 г. на Софийски районен съд, 48 състав, постановено по гр.д. № 6683/2002 г по предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела (не подлежат на обжалване и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване – чл. 274, ал. 4 ГПК). В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена.
Съобразно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ (искът е предявен при действието на отменения ГПК) размерът на цената на иска е ? от данъчната оценка. С уточняваща молба от 01.02.2006 г. пълномощникът на ищците е посочил, че претенцията е за 1042 кв. м. от УПИ * и 600 кв.м. от УПИ *. Следователно в разглеждания случай са предявени няколко иска в условията на обективно и субективно съединение и меродавна е цената на всеки от тях поотделно. Видно от приложената по делото данъчна оценка, цената на двата обективно съединени иска поотделно възлиза съответно на 4689 лева (за частта от УПИ * ) и на 2700 лева (за частта от УПИ *). Предвид изложеното, цената на всеки иск поотделно е под законоустановения минимум, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателката следва да заплати на ответницата по касационната жалба Е. Д. Б. от [населено място] разноски в размер на 560 /петстотин и шестдесет/ лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
О с т а в я без разглеждане касационна жалба вх. № 7249 от 25.01.2012 г. на Т. М. П. срещу въззивно решение от 21.11.2011 г. на Софийски градски съд, II – Б отд., постановено по гр. д. № 2324/2007 г.
П р е к р а т я в а производството по гр.д. № 391/2012 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
О с ъ ж д а Т. М. П. от [населено място] да заплати на Е. Д. Б. от [населено място] сумата от 560 /петстотин и шестдесет/ лева разноски.
О п р е д е л е н и е т о може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: