О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 16.04. 2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№3029/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК във връзка с пар.74 от ПЗР на З. (ДВ.бр.86/26.10.2017г.).
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Я. срещу решение №1441 от 21.06.2017г., постановено по в.т.д.№3131/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о, 3 с-в, с което е потвърдено решение №577 от 20.01.2016г. по гр.д.№17543/2013г. на Софийски градски съд, г.о., І-5 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на въззивния съд, че процесният запис на заповед е подписан от Д. Я.. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила съдът е оставил без уважение искането на въззивника за допускане на повторна тройна експертиза. Отделно се сочи, че незаконосъобразно апелативният състав е уважил исковата претенция без ищецът – приносител на менителничния ефект, да е доказал изискуемостта на вземането си по каузалното правоотношение, на което се позовава. Претендира се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне изцяло на предявения иск с присъждане на направените от касатора разноски по делото.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните два правни въпроса, които според касатора обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, а именно:
1. „Следва ли съдът да изследва наличието на каузално правоотношение при издаден запис на заповед без твърдение същият да обезпечава друго правоотношение или е достатъчно да се задоволи с констатацията, че е налице валиден менителничен ефект, при което не следва да се изследват каузалните правоотношения, както са сторили СГС и САС?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №102/25.07.2011г. по т.д.№672/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и
2. „При наличие на противоречиви единична и тройна експертизи с участието на едно и също вещо лице в тях, налице ли е хипотезата на чл.201 ГПК и следва ли да се допусне повторна или тройна съдебна експертиза в състав от едно или три нови вещи лица?”. Според касатора, с оглед липсата на уеднаквена съдебна практика, въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ищцата Д. Х. Р., в който се поддържа, че не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че материалноправният въпрос №1 е решен от въззивния състав в съответствие с разясненията, дадени в т.17 от Тълк.решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, както и че по отношение на процесуалноправният въпрос №2, липсва допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в полза на адвокат В. Р. по реда на чл.38 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от САС е потвърдил решение №577/20.01.2016г., постановено по гр.д.№17543/2013г. на СГС, с което по иск с правно основание чл.422 ал.1, във вр. с чл.415 и чл.124 ГПК и с чл.535 и чл.537 ТЗ е признато за установено, че Д. П. Я. дължи на Д. Х. Р. сумата от 20 000 евро, ведно със законна лихва от 13.08.2013г., до изплащането на сумата, представляваща главница по запис на заповед от 11.03.2009г. с падеж на 09.09.2010г., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№34140/2013г. по описа на СРС, 65 състав.
Въззивният състав е приел, че представеният с исковата молба запис на заповед от 11.03.2013г., (въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист), е редовен от външна страна и съдържа предписаните от нормата на чл.535 ТЗ реквизити, обуславящи валидното възникване на поетото с него менителнично задължение: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа, безусловно обещание на издателя Д. Я. да плати на поемателя посочената в него парична сума, падежа на задължението за плащане- 09.09.2010г., името на лицето, на което следва да бъдат заплатени сумите – поемателя Д. Р., датата и мястото на издаването и подписа на лицето- издател на ефекта. Във връзка с оспорването в производството от страна на ответника на автентичността на положения подпис върху записа на заповед, в обжалваното решение е отразено, че в първоинстанционното производство са приети заключение на единична и на тройна съдебно-почеркови експертизи като съгласно заключението от 26.05.2015г. на съдебно-почерковата експертиза, извършена от вещото лице М., подписът в графа „подпис на издателя” на процесния запис на заповед не е положен от Д. Я., докато допуснатата тройна съдебно-графологична експертиза, извършена от вещите лица В., Х. и М., е дала категорично заключение, че подписът върху записа на заповед от 11.03.2013г. в графа „подпис на издателя”, е положен от жалбоподателя Д. Я..
Въззивният състав е направил сравнителен анализ на заключенията по извършените единична и тройна експертиза като е обосновал разликата в заключенията с обстоятелството, че вещите лица по тройната експертиза са използвали технически средства и следните методи на изследване на документа и на сравнителните образци: мерителни прибори, увеличителни лупи, цифрово – фотографска, компютърна и принтерна техника и независими един от друг методи за установяване особеностите на писмено-двигателните навици на пишещия, както и аналитичният метод на аналитико-сравнителното изследване, който включва разделно и сравнително изследване на обектите. При изследване с криминалистически средства вещите лица не са установили наличие на техническа подправка като в резултат на разделно сравнително изследване на подписите, експертизата е установила наличието на вариантност в графическата форма и конфигурацията на отделните буквени и небуквени елементи, както и в конфигурацията и структурата на подписите като в зависимост от различията е разделила подписите на два основни вида, с наличие на относителна вариантност в тях. Анализирайки подробно мотивите към тройната експертиза, съдът е стигнал до категоричния извод, че подписът върху процесния запис на заповед на ответника Я., акцентирайки и върху обясненията на вещите лице в открито заседание, че този извод не се променя, дори ако от сравнителния материал бъдат изключени образците от подписа на ответника върху документите, представени за обявяване в търговския регистър.
Апелативният състав е изложил мотиви за неоснователността на оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд е кредитирал заключението на тройната експертиза в нарушение на съдопроизводствените правила. Отразил е, че съгласно чл.202 ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото и че в случая в заключението на единичната почеркова експертиза вещото лице се е ограничило схематично да посочи установените от него различия без да анализира тези различия във връзка с установеното от него обстоятелство, че подписът върху документа е свободно изпълнен и липсват признаци за предварителна подготовка при полагането му. Въззивният съд (аналогично на първата инстанция) е приел, че следва да бъде кредитирано заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза, основано на задълбочен анализ на изследвания документ и сравнителните образци, в което заключение е обоснована вариантността на подписите на ответника, условно класифицирани в две групи, всяка от които съдържаща устойчиви белези, позволяващи еднозначното идентифициране на тяхното авторство. В заключение съдът е посочил, че от заключението на тройната експертиза се установява по несъмнен начин, че процесният запис на заповед е подписан от жалбоподателя Д. Я., поради което оспорването на неговата истинност е недоказано.
Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че не дължи вземането по процесния запис на заповед, тъй като въззиваемата Д. Р. не е установила наличието на каузалното правоотношение, от което произтича задължението за заплащането му, и във връзка с което е издаден менителничния ефект. Посочил е, че записът на заповед е едностранна формална абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието на менителничния ефект. В тази връзка според съда при упражняване на правата си по ефекта кредиторът не е длъжен да доказва наличието на извънменителничното правоотношение, послужило като конкретна причина за издаването му. В решението е посочено, че задължение на съда за изследване на каузалното правоотношение, от което произтича вземането по ефекта, възниква само когато твърдение за наличието на такова е въведено като предмет на делото от някоя от страните, независимо дали твърденията им относно конкретната каузална сделка се покриват, или между тях съществува спор по този въпрос. Въззивният състав се е позовал на разясненията дадени в т. 17 от ТР№ 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, според които при редовен от външна страна менителничен ефект, каузалното правоотношение по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед подлежи на изследване само когато довод за наличието на такова е въведен като предмет на делото чрез относително възражение на ответника или от самия ищец – поемател по ефекта. В заключение съдът е посочил, че в случая наличието на конкретно каузално правоотношение не е въведено като предмет на делото нито от ищцата, нито от ответника и при наличието на редовен от външна страна запис на заповед, съдържащ предписаните от закона реквизити по чл.535 ТЗ, представляващ автентичен частен документ, подписан от ответника като негов издател, възражението за липсата на каузално правоотношение не е от естество да обуслови отхвърляне на иска по чл.422 ГПК.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Формулираният от касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК материалноправен въпрос №1: „Следва ли съдът да изследва наличието на каузално правоотношение при издаден запис на заповед без твърдение същият да обезпечава друго правоотношение или е достатъчно да се задоволи с констатацията, че е налице валиден менителничен ефект, при което не следва да се изследват каузалните правоотношения, както са сторили СГС и САС?” е значим въпрос за конкретния правен спор по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, но същият не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като е решен от въззивния съд изцяло в съответствие със задължителната практика на ВКС, т.е. по отношение на поставения въпрос не са налице допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.1 до т.3 ГПК за допускане на касация. В обжалваното решение точно са възпроизведени указанията, дадени в т.17 от Тълк.решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, според които каузалното правоотношение подлежи на изследване само при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед. В тази връзка имайки предвид, че страните по спора не са въвели конкретно правоотношение като основание за издаване на записа на заповед, въззивният съд е приел, в съответствие с цитираната практика на ВКС, че в производството по установителния иск по чл.422 ал.1 ГПК, ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менитечничния ефект, с редовен от външна страна запис на заповед. Въпросът не е решен в противоречие с посоченото от касатора решение №102/25.07.2011г. по т.д.№672/2010г. на ВКС, ІІ т.о., което е постановено при спор между страните за причините за издаването на записа на заповед (и предхожда по време приетото тълкувателно решение).
Не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение поставеният от касатора процесуалноправен въпрос №2: „При наличие на противоречиви единична и тройна експертизи с участието на едно и също вещо лице в тях, налице ли е хипотезата на чл.201 ГПК и следва ли да се допусне повторна или тройна съдебна експертиза в състав от едно или три нови вещи лица?”. На първо място следва да се отбележи, че в така формулирания въпрос не са отчетени решаващите съображения на въззивния съд да откаже допускането на повторна тройна експертиза, свързани с начина, по който е извършена назначената от първата инстанция тройната съдебно-почеркова експертиза ( според съда, за разлика от единичната експертиза, при тройната са използвани технически средства и методи на изследване на документа и на сравнителните образци: мерителни прибори, увеличителни лупи, цифрово – фотографска, компютърна и принтерна техника и независими един от друг методи за установяване особеностите на писмено-двигателните навици на пишещия, както и аналитичният метод на аналитико-сравнителното изследване, който включва разделно и сравнително изследване на обектите). В тази връзка различният подход и методи на изготвяне на експертизата и различният сравнителен материал за изготвянето й правят възможно едно и също вещо лице да даде различни заключения. Но дори да се приеме, че въпросът е обусловил правните изводи на съда, в случая не е налице твърдяната от касатора допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касация. С оглед разясненията в т.4 от от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, твърдението за липсата на константна съдебна практика не е достатъчно основание да се приеме, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.201 ГПК, предвиждаща, че „допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност”, нито е създала противоречива съдебна практика, която да се нуждае от осъвременяването, нито предполага необходимост от създаване на практика за попълване на неясноти или празноти в закона. В случая въззивният съд е изложил изчерпателно съображения защо приема, че заключението по извършената тройната съдебно-почеркова експертиза е обосновано без да възниква съмнение за неговата правилност.
Не следва да се присъжда на осн. чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в полза на адвокат В. А. Р. – пълномощник на Д. Р.. Адвокат В. Р. черпи своята представителна власт пред ВКС от представеното пълномощно пред САС и възмезден договор за правна защита. С отговора на касационната жалба не се представя договор за оказване на безплатна адвокатска помощ пред ВКС в някоя от хипотезите по чл.38 ал.1 т.1-т.3 ЗА. Правото на адвоката за присъждане от на възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА във вр. с чл.36 ал.2 ЗА е обусловено от установяване на обстоятелството, че е оказана безплатна помощ и то в изброените случаи по чл.38 ал.1 ЗА.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1441 от 21.06.2017г., постановено по в.т.д.№3131/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о, 3 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: