О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 16.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.07.2015 две хиляди и петдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) Златка Русева
дело № 3319/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано по частна жалба вх. № 4413 от 15.04.2015г. от адв. Н. М. Н., чрез адв. Н. Х. М., срещу определение № 76 от 24.03.2015 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение постановено по ч. гр. д. № 1106/2015 г. по описа на съда, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба против въззивно определение № 24293 от 28.11.2014 г. по ч. гр. д. № 10085/2014 г. по описа на Софийски градски съд.
Жалбоподателят прави оплаквания, че обжалваният акт е неправилен, като моли за неговата отмяна.
Ответниците, Г. П. К., чрез адв. В. В, В. А. В. и А. П. К. чрез адв. Н. В. молят частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваният акт потвърден. Претендират разноските.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., констатира следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
С определението си, предмет на настоящата частна жалба, ВКС, състав на второ гражданско отделение, е приел, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима. Изложени са доводи, че с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК от обхвата на касационния контрол са изключени определенията по тези дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В конкретния случай въззивното определение е постановено по иск за парично вземане предявен от Н. Н. за причинени от ответниците вреди в размер на 2 000 лв., като частичен иск от пълния размер на 900 000 лв.
Настоящият състав на ВКС, II г.о., приема следното:
Подадената частна жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, по исковете за парични вземания цената на иска е търсената сума. Видно от искова молба вх. № 15126 от 09.08.2013 г. е предявен иск от Н. М. Н. за осъждане на Г. П. К., В. А. В. и А. П. К. за причинени от ответниците вреди в размер на 2 000 лв., като частичен иск от пълния размер на 900 000 лв., въз основа, на която сума е определена и събрана дължимата държавна такса. Съгласно приетото в т. 1 на тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, при преценка на допустимостта на касационното обжалване е меродавна цената на частичния иск, а не пълният размер на паричното вземане. С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК от обхвата на касационния контрол са изключени определенията по тези дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, както правилно е приел състава на II-во г.о. на ВКС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. М. Н. следва да бъде осъден да заплати на А. П. К. разноски за настоящата инстанция в размер на 200 /двеста/ лева. На ответниците Г. П. К. и В. А. Волева не следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства, че същите са реално направени.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 76 от 24.03.2015 г. на Върховния касационен съд, II г.о. постановено по ч.гр.д. № 1106/2015 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Н. М. Н. от [населено място] да заплати на А. П. К. от [населено място] разноски за настоящата инстанция в размер на 200 /двеста/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: