5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 3505/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
гр.София, 17.04.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 3505/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Иванова Иванова и Х. Д. И.-двамата от [населено място], обл.Ст.З., подадена чрез процесуалния им представител адвокат П.К. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 1330/28.06.2013 год., постановено по гр.дело № 1370/2013 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 5257/16.07.2012 год. по гр.дело № 13173/2011 год. в частта му, с която са отхвърлени предявените от ищците-касатори срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син Г. Д., настъпила при ПТП на 02.01.2011 год. в размер на сумата 100 000 лева за всеки от двамата родители до предявения размер от 150 000 лева за всеки иск.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и приложил разпоредбите на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД при определяне размера на дължимите обезщетения, който се явява силно занижен, тъй като е намален с 1/3 поради прието съпричиняване от страна на загиналото момче и не съответства на претърпените от ищците болки и страдания от загубата на техния син.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Повтаряйки оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност касаторите твърдят, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси свързани с приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД при определяне конкретния размер на дължимите обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като съдебната практика следва да бъде осъвременена с оглед настъпилата промяна в обществено-икономическите и социални условия в страната. Позовават се на цитирани в жалбата съдебни решения на различни състави на ВКС, както и на решения на СГС и САС по аналогични дела.
Ответникът [фирма], [населено място] в писмения си отговор на касационната жалба изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Претендира заплащане на съдебни разноски за касационното производство в размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с въззивното решение в обжалваната му част апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени за сумата от по 50 000 лева всеки един от предявените от родителите на загиналия при процесното ПТП Г. Д. искове по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя на делинквента, представляваща разликата между присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лева за всеки от ищците до предявения размер от по 150 000 лева. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал /включително заключенията на назначените автотехническа и съдебномедицинска експертизи/ и релевантните за спора факти и обстоятелства и прилагайки принципа за справедливо обезщетяване на претърпените от ищците болки и страдания в резултат на загубата на техния син, съдът е определил размера на дължимите обезщетения като се е съобразил с константната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 год. С оглед данните по делото решаващият съд е направил извода, че пострадалият Г. Д. обективно е допринесъл за настъпване на вредите, чието обезщетяване се търси, тъй като пътувайки в процесния автомобил в нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП, той не е сложил обезопасителния колан, което би ограничило силата на удара на главата и изпадането му от колата в крайпътната канавка. Този извод се основава на заключенията на назначените експертизи относно механизма на автопроизшествието и изразеното от експертите становище, че при поставен предпазен колан възможните травматични увреждания в областта на главата и корема са щели да бъдат значително по-леки по вид и тежест и с възможност животът на пострадалия да бъде запазен. При тези фактически данни е прието, че е налице съпричиняване в размер на 1/3 от настъпилия вредоносен резултат, поради което на основание чл.51, ал.2 ЗЗД размерът на претендираните обезщетения е намален на сумата 100 000 лева, за колкото е уважен всеки от предявените искове.
С оглед на изложеното същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос, на който се позовават касаторите е свързан с приложението на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай и от събраните по конкретното дело доказателства, а не от неточното прилагане на закона–52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерии за определяне размера на обезщетението. В този смисъл са указанията дадени в т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 год., с които апелативният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. В случая, както вече беше посочено, намаляването на присъденото обезщетение на ищците се дължи на приетото от съда съпричиняване от страна на пострадалия, а не от несъответствието му с размера на вредите. Що се касае до преценката на отделните факти по делото относими към определяне конкретния размер на обезщетението при спазване принципа за справедливост и съобразяване налице ли е съпричиняване и в каква степен от страна на пострадалото лице, това е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл са и указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на делото в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите от него с отговора му на касационната жалба съдебни разноски за защитата му от юрисконсулт в настоящото производство на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.8 ГПК. С оглед предмета на делото дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се определи съгласно разпоредбите на чл.7, ал.2, т.4 вр. с чл.9 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на сумата от 1 087 лева за всеки един от двамата касатори, която следва да бъдат осъдени да заплатят на застрахователя-ответник в касационното производство.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1330/28.06.2013 год., постановено по гр.дело № 1370/2013 год.
ОСЪЖДА Д. Иванова Иванова, ЕГН [ЕГН], жив. [населено място], обл.Стара З. да заплати на „Х. Застраховане” със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата 1 087/хиляда осемдесет и седем/лева съдебни разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА Х. Д. И., ЕГН [ЕГН], жив. [населено място], обл.Стара З. да заплати на „Х. Застраховане” със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата 1 087/хиляда осемдесет и седем/лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ