О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
гр. София, 19.09.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4246 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 19.03.2013 год. по гр. д. № 65/2013 год. въззивният Благоевградски окръжен съд отменил първоинстанционното решение от 28.09.2012 год. по гр. д. № 2111/2010 год. на Районен съд, [населено място] в частта, с която е уважен предявения ревандикационен иск за имот, представляващ нива с площ 5.399 дка в м. „Б. ч.-А. Б.”, с идентификатор * по кад. карта на [населено място] и вместо това постановил друго, с което отхвърлил същия и постановил ищците да заплатят направените от ответниците разноски.
Въззивното решение се обжалва от ищците К. Н. С., М. Н. К., В. Н. М., М. Н. Д., А. И. К., Г. Т. К. и С. Т. К., чрез пълномощника им адв. И. Н., с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК. Поддържат оплаквания за неправилността му поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му, като вместо това се постанови друго, с което предявеният от тях против И. и Л. А. иск за собствеността на спорния земеделски имот бъде уважен.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите за началния момент на придобивната давност след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ и зависи ли определянето му от това дали административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделски имот е завършена или е висяща, като в последната хипотеза дали началният момент на придобивната давност е датата на влизане в сила на горната разпоредба или датата на постановяване на административния акт за възстановяване на правото на собственост на бившите собственици. Считат, че по тези въпроси произнасянето на въззивния съд е в противоречие с представената съдебна практика – решение № 410 от 10.01.94 год. по гр. д. № 79/93 год. на ВС, петчленен състав, решение № 584 от 25.09.2009 год. по гр. д. № 2949/2008 год. на ВКС, І г. о., в които е прието, че преди възстановяване на собствеността с приключване на административното производство по ЗСПЗЗ не може да се придобие по давност земеделския имот, както и, че същите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото с оглед необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ.
Ответниците оспорват допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение с оглед цената на иска под минималния размер от 5 000 лв., както и наличието на релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендират заплащане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по иск с цена под 5 000 лв. и по разпореждане на закона – чл. 280, ал. 2 ГПК. Съображенията за този извод са следните:
Предявеният иск е по чл. 108 ЗС за ревандикация на спорния земеделски имот, възстановен на ищците с решението от 18.03.2010 год. на О., [населено място]. Същият е предявен при действието на ГПК, обн. ДВ бр. 59/2007 год. и съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 цената му се определя от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. От приложеното на л. 7 от първоинстанционното производство удостоверение от [община], представено от ищците, е видно, че данъчната оценка на спорния имот – нива с площ 5.399 дка в м. „Б. ч.-А. б.” е в размер на 687.80 лв., т. е. под 5 000 лв.
С оглед правилото, че цената на иска се посочва от ищеца – чл. 70, ал. 1, изр. 1 ГПК и обстоятелството, че въпросът за цената на иска не е повдигнат от ответниците или служебно от съда най-късно в първото съдебно заседание – чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК, следва изводът, че цената на предявения иск е тази, посочена от ищците при предявяването му, на основание данъчната оценка на имота в представеното от тях удостоверение от общината и тя е под 5 000 лв.
Поради това, че решението по въззивното дело с цена на иска под 5 000 лв. не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, подадената против него касационна жалба следва да се върне на това основание, без съдът да се произнася по въпроса за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед този извод касаторите следва да понесат направените от ответниците разноски за настоящето производство, възлизащи на сумата 600 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от К. Н. С., М. Н. К., В. Н. М., М. Н. Д., А. И. К., Г. Т. К. и С. Т. К., чрез пълномощника им адв. И. Н., касационна жалба против въззивното решение № 1059 от 19.03.2013 год. по гр. д. № 65/2013 год. на Благоевградски окръжен съд и ВРЪЩА същата на касаторите.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 4246/2013 год. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.
Осъжда К. Н. С., М. Н. К., В. Н. М., М. Н. Д., А. И. К., Г. Т. К. и С. Т. К. да заплатят на И. А. А. и Л. Б. А. направените по делото разноски в размер на 600 лв. /шестотин лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, ГК в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: