О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 02.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 156/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. С. С. в качеството му на пълномощник на Д. И. Й., С. Ц. Т., Б. Ц. Й., Й. Р. Ц., Й. И. Й. и В. И. И. срещу определение № 13 544 от 26.09.2011 г. по ч.гр.д. № 12091/2010 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено определението на Софийски районен съд, постановено на 13.10.2009 г. по гр.д. № 29073/08 г., с което на основание чл. 129, ал.2 във вр. с чл. 127, т.3, 4 и 5 ГПК е върната подадената от жалбоподателите искова молба. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че съдът неправилно е приел, че не е внесена дължимата държавна такса, както и поради това, че не е уважил искането им за назначаване на вещо лица, което да определи данъчната или пазарната цена на имота.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното:
Жалбоподателите в настоящото производство са предявили против Столична община, район “К. поляна” иск за ревандикация на недвижим имот с площ 1 000 кв.м в м.”К.”, при граници съобразно нотариален акт за продажба от 1945 г.: имоти на А. факултет, И. В. Н. от север, А. С. от изток и Я. П. Й. от юг, съставляващ част от имот пл.№ 1250 ”Физкултурен комплекс”, “Лесопарк”, кад. лист 309/332 по плана от 1980 г. При предявяване на иска са представили доказателства за внесена държавна такса в размер на 10 лв. С разпореждане от 10.10.2008 г. исковата молба е оставена без движение и на ищците са дадени указания с писмена молба с препис за ответника да индивидуализират спорния имот съобразно действуващия към момента градоустройствен план и да представят данъчна оценка на същия. С молба от 08.10.2009 г. пълномощникът на ищците е уведомил съда, че не може да индивидуализира имота по друг начин, освен по акта за закупуването му от 1945 г., защото няма други данни за него. Освен това е заявил, че внесената държавна такса в размер на 10 лв. е в съответствие с решение на МС от м. май 2008 г. Поискал е да бъде назначено вещо лице, което да определи данъчната оценка на имота. С определение от 13.10.2009 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба, като е посочил, че нередовностите на същата не са отстранени в определения срок – имотът не е индивидуализиран съобразно актуалния му градоустройствен статут, а без такава индивидуализация не може да бъзе назначена експертиза за определяне на неговата пазарна цена с оглед определяне цената на иска.
Въззивният съд е оставил в сила прекратителното определение, като в допълнение е посочил, че ако индивидуализацията на имота съобразно градоустройствения му статут към момента на предявяване на иска и представянето на скица на същия са създали затруднение на ищците, същите са могли да се снабдят със съдебно удостоверение, което да им послужи пред съответните административни органи за снабдяване със съответните доказателства, но не са направили такова искане, нито са поискали да бъде продължен срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба.
За да се разгледа частната касационна жалба по същество, с оглед препращащата разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, следва да са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. В случая частните жалбоподатели не са посочили конкретен правен въпрос, нито са обосновали наличието на някой от специалните кретирии за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Дори да се приеме, че повдигнатият въпрос касае размера на дължимата държавна такса, то по отношение на същия не е налице нито едно от основанията на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Безпротиворечива и трайно установена е съдебната практика, че размерът на държавна такса по дела, които имат за предмет право на собственост или други вещни права върху недвижим имот, се определя върху 1/4 от цената на иска, която от своя страна се определя от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на имота. Простата държавна такса от 10 лв., която жалбоподателите считат, че дължат по предявения от тях срещу Столична община иск, касае само исковете за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините / чл. 2а от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, а не и установителните или осъдителните искове за собственост. За последните е приложима т.1 от цитираната Тарифа.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13 544 от 26.09.2011 г. по ч.гр.д. № 12091/2010 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: