Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 02.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3557 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба от С. Е. К. срещу въззивно решение от 16.06.2017 г. по възз. гр. д. № 1097 /2015г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявения от касационния жалбоподател С. Е. К. срещу К. П. З. иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на стена и врата (за зазиждане на избита врата) в приземен етаж на четириетажна сграда, индивидуализирани в решението по заключение на съдебно-техническа експертиза, която е неразделна част от решението.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна К. П. З. в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове с правно основани чл.109 ЗС за защита на собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр.50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд е направил следните правни изводи:
Страните са собственици на самостоятелни обекти в приземния етаж на сградата и на по 1 /2 ид.ч. коридора, който обслужва единствено собствените на страните обекти в приземния етаж.
Страните не оспорват правата си, те са ги придобили от своите праводатели – бащата на ищцата и майката на ответника, които са брат и сестра, въз основа на протокол за делба по гражданско дело от 1996 година, включително по 1 /2 ид.ч. от процесния коридор, обслужващ техните стаи, който е преграден. С извънсъдебна спогодба от 2001 година по иск на праводателката на ответника срещу праводателя на ищцата по чл.108 ЗС двамата са постигнали съгласие за разпределение на ползването на съсобствения им коридор, който обслужва само техните собствени помещения в приземния етаж, като са се съгласили да го разделят (преградят) с преградна стена, въз основа на скица, която е неразделна част от спогодбата. Страните са се съгласили и са си предали взаимно владението върху съответните части от коридора. Стената е изградена веднага след спогодбата. Според приетото заключение на съдебно-техническа експертиза за изграждането на стената и избиването на вратата няма одобрен архитектурен проект и строителни книжа. Стената е носеща – с дебелина 40 см, принципно е технически възможно избиването на врата в носеща стена.
Въззивният съд е приел от правна страна, че не са налице предпоставките на чл.109 ЗС.
Относно преградната стена: Стената е изградена през 2001 година по изрично съгласие на страните по настоящия спор, постигнато в съдебна спогодба от 2001 година по споразумение между праводателите на страните, при което са съобразени определените им с делбата от 1996 г. квоти в съсобствеността. Поради което поведението на ответника не е противоправно. При доказателствената тежест на ищцата съгласно чл.154,ал.1 ГПК, по делото не са събрани доказателства и не ограничава по непозволен от закона начин правото на собственост на ищцата.
Относно вратата: Изградена е по изрично съгласие на страните по настоящия по, постигнато в съдебна спогодба от 2001 година. Но при доказателствената тежест на ищцата по делото не са налице доказателства, че вратата и пречи да упражнява правото си на собственост или че го ограничава извън допустимия от закона обем, с оглед търпимостта при упражняване на правото на собственост. Не е нарушено императивно правило, защото пробиване на отвор в носеща стена е поначало допустимо, защото и за него може да се издадат строителни книжа и дори при нужда де се извърши необходимото укрепване. Т.е. няма нарушение от рода на абсолютните такива. И в случая не е доказано конкретно действие на ответника да е довело до конкретни последици относно правото на собственост на ищцата. Въззивният съд се е позовал и на установената практика на ВКС, че единствено фактът на незаконното строителство не предполага уважаване на иска по 109 ЗС.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът навежда следните правни въпроси (дословно), по които твърдят, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК:
1. Обща част ли е коридор на жилищна сграда и необходимо ли е съгласие на всички съсобственици, ако общата част се ползва само от един от тях?
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както твърди жалбоподателят – че не е изследвано какъв е характерът на коридора, дали е обща част и дали е постигнато съгласие на етажните собственици за ползването му.
Въззивният съд е приел, че коридорът е обща част, която при извършване на съдебната делба през 1996 г. по съгласие на всички съсобственици правото на собственост върху процесния коридор е предоставено единствено на праводателите на страните по делото при квоти по 1 /2 ид.ч., които единствени са притежавали помещения, които той обслужва. Приел е също, че по-късно – през 2001 г. праводателите на страните са постигнали съгласие за преграждане на коридора и са го преградили във вида, в който се намира в момента.
Поради това не е допуснато противоречие с посоченото решение № 1019 от 21.01.2010 по гр.д. № 235 /2009 г., на ВКС, I г.о., в което е прието, че коридорът в сграда – етажа собственост по правилото на чл.38,ал.1 ЗС е обща по предназначение, но законодателят в нормата на чл.38,ал.2 ЗС допуска общите части по предназначение да бъдат обособени за ползване само от някой от етажните собственици по общо съгласие на етажните собственици, като законът не изисква форма за това съгласие.
2. Дали преустройството на обща част, в случая преграждането на чупка от коридор и ползването на обща част по начин различен от тяхното предназначение, съставлява неоснователно действие, при липса на договореност между етажните собственици или на само двама от тях?
Въпросът е свързан с довод, че липсва съгласие от всички съсобственици.
Въпросът не е обуславящ, тъй като (както вече беше посочено) не съответства на установеното по делото, че при извършената делба през 1996 г. процесният коридор е предоставен в съсобственост единствено на праводателите на страните по делото, които единствени са притежавали помещения, които той обслужва, след което през 2001 г. праводателите на страните са постигнали съгласие за преграждане на коридора и са го преградили във вида, в който се намира в момента.
Поради това не е допуснато противоречие с посоченото решение № 345 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 1497 /2009 г. на ВКС, IIг.о., с което е прието, че ако всички етажни собственици са дали съгласие за промяна на предназначението на обща част по начин, който да осигурява ползването на отделните обекти и поддържането и запазването на сградата, последващ приобретател на обект в сградата е длъжен да са е съобрази с вече извършеното преустройство или променено предназначение.
3. За съдържанието на действията, с които може да се възпрепятства ползването на общи части на сградата при липсата на съгласие на всички етажни собственици за извършване на действията (преграждане, избиване на отвор за врата в носеща стена).
По вече изложените при предишните отговори съображения и този въпрос не е обуславящ, тъй като въззивният съд е приел за установено по делото, че преграденият коридор е съсобствен само между праводателите на страните, които са постигнали съгласие за извършеното преграждане.
Поради това не е допуснато противоречие с посоченото решение № 291 от 25.06.2010 по гр.д. № 629 /2009 г. на ВКС, I г.о., с което е прието, че съгласието (на съсобствениците) за изграждане на незаконен строеж следва да се преценява не като самостоятелна пречка за провеждане на негаторния иск, а при съпоставка с въведеното основание на иска от гледна точка на посоченото от ищеца в исковата молба конкретно посегателство на върху неговото вещно право.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна за присъждане на разноски е основателно и доказано за сумата триста лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 16.06.2017 г. по възз. гр. д. № 1097 /2015г. на Пловдивския окръжен съд.
Осъжда С. Е. К. да заплати на К. П. З. сумата 300 (триста) лева за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.