О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№227
Гр.С., 02.06.2015год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 2742 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. М. срещу Решение № 218/ 11.12.2014 г. по в.гр.д.№ 365/14 г. на Видинския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 54/ 30.05.2014 г. по гр.д.№ 308/13 г. на Белоградчишкия районен съд, с което е допуснато да се извърши съдебна делба на 14 бр. земеделски имоти в землището на [населено място], обл.В., между съделителите Е. Б. Т., Д. Б. В., Л. Н. Н., К. М. М., Д. М. К., Т. Н. М., Н. Н. П., К. С. Ф., Л. С. М., В. И. Б., Б. И. К., Т. Е. Н. и Я. Е. А., в качеството им на наследници по закон на М. К. П.. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила пред първата инстанция, в вследствие на които правото на участие на касатора в производството е било нарушено, поради което се моли за отменяване на същото.
Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което не е формулиран какъвто и да е конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от обуславящо за делото значение, поставен в основата на мотивите на въззивното решение. По същество изложението възпроизвежда обективираните в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила с оглед на това, че въззивният съд не е съобразил, че касаторката е била внезапно възпрепятствана по смисъла на чл.142, ал.2 ГПК да се яви в съдебното заседание пред първата инстанция, в което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Ответниците по касационната жалба Е. Б. Т., Д. Б. В. и Л. Н. Н. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Видинския окръжен съд предвид липсата на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Останалите ответници по касация не са упражнили правото си са дадат отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Видинския окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Възпроизвеждането на оплакванията за неправилност на въззивното решение в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не позволява да се изведе какъвто и да е правен въпрос, по отношение на който да се преценят основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед на което следва да се приеме, че не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за ангажиране на правораздавателната компетентност на ВКС по спора. Независимо от това, дори и условно да се приеме, че посредством уточняване и детайлизиране може да се изведе процесуалноправен въпрос относно приложението на чл.142, ал.2 ГПК, същият със сигурност не е обуславящ, доколкото предмет на касационната проверка е въззивното, а не първоинстанционното решение, при което в настоящото производство касаторът не може да релевира като касационни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила пред първоинстанционния съд. В случай, че такива действително са били допуснати, това е основание страната да поиска пред въззивната инстанция извършване на действията, които е пропуснала в първоинстанционното производство като резултат от нарушеното й право на участие, вкл. събиране на нови доказателства /чл.266, ал.3 ГПК/, но не може на това основание да иска касиране на въззивното решение, щом не твърди допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във фазата на самото въззивно производство.
Предвид гореизложените съображения, предпоставките на процесуалния закон за допускане до разглеждане на касационната жалба на Л. С. М. срещу въззивното решение на Видинския окръжен съд не са налице.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 218/ 11.12.2014 г. по в.гр.д.№ 365/14 г. на Видинския окръжен съд, по касационната жалба на Л. С. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: