2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 227
С., 20,03,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 12 март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 528 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Л. М. от С. против решение № 214/4.02.2011 г. по гр.д. № 692/2010 г. на Софийски АС, с което се оставя в сила-потвърждава решение от 15.07.2010 г. по гр.д. № 1067/2008 г. на СГС, с което се отхвърля изцяло предявения от касатора срещу Г.-С. иск за заплащане на сумата 45 000 лв., на основание чл.288,ал.1,т.1 КЗ, за неимуществени вреди от ПТП на 20.06.2006 г., като са присъдени разноски.
Ответникът ГФ е подал отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна, като претендира за юрисконсултско възнаграждение.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът: Носи ли отговорност водач на МПС-маршрутно такси, респективно застрахователят по риска ГО вместо виновния водач, при превозване на пътници, при неправилно спиране?, бил решен в противоречие с т.1 ППВС 7/88 и т.6,б.”б” ППВС 7/77, както и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, с оглед на водачите на маршрутните таксита.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Поставеният въпрос не е решен в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС, съобразно т.2 ТР 1/2010 ОСГТК. Дори съдът констатира, че водача на маршрутно такси е приравнен на водача на неидентифицирано МПС.
В случая искът е отхвърлен по други съображения. Съдът е приел за установено, че касаторката е нарушила правилата за движение на пешеходците, уредени в ЗДвП, и по този начин единствено със собственото си обективно неправомерно поведение е причинила произшествието. Последното не е настъпило в резултат на неправомерно поведение на водача на маршрутното такси, т.е. не е налице неправилно спиране.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество със законите последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 214/4.02.2011 г. по гр.д. № 692/2010 г. на Софийски АС
Осъжда В. Л. М. от С. да заплати на Г.-С. сумата 1 350 лв. адв.възнаграждение за защита от юрисконсулт по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: